Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
Вицеконсулът бе в леко и безгрижно настроение. Каквото е сторено, сторено е, вече нищо не може да се промени. Началникът на следствието безцеремонно и с умисъл бе нанесъл тежко оскърбление на Закона: бе попречил на работата на полицията и бе спомогнал да се укрие един човек, заподозрян в тежко противодържавно престъпление. Ако Семуши избяга от Маса и Сирота, му остава само едно — да си признае, след което щеше да дойде позорното уволнение и вероятно съдът.
Когато се прибра в празното си жилище, Ераст Петрович свали редингота, панталона, седна в гостната само по риза. Не запали светлина. След малко изведнъж щракна с пръсти, сякаш му бе хрумнала сполучлива идея, но резултатът от просветлението излезе странен — Фандорин само нахлузи мрежичка върху косата си, засука мустачките си със специална щипчица и ги стегна с бандаж. Бог знае защо бе направил всичко това — явно не възнамеряваше да си ляга, дори не влезе в спалнята.
Близо половин час титулярният съветник седя в креслото, без да прави нищо, освен да върти незапалена пура в ръка. После на вратата се позвъни.
Ераст Петрович кимна, сякаш тъкмо това бе чакал. И вместо да си намъкне панталона, направи нещо неочаквано — свали си ризата.
Камбанката задрънча още по-силно. Вицеконсулът бавно облече копринен халат, върза колана с пискюли. Застана пред огледалото, направи се, че се прозява.
Чак след това най-сетне запали газеник и отиде в антрето.
— Вие ли сте, Асагава? — попита той със сънен глас, като видя инспектора. — Какво има? Освободих слугата, та затова сам… Ама з-защо стърчите така на прага?
Но японецът не влезе. Той се поклони отривисто и с треперещ глас каза:
— Няма прошка за мен… Моите хора изтърваха Семуши. Аз… Няма какво да кажа за свое оправдание…
Лампата хвърляше треперлива светлина върху лицето на Асагава. „Срам го е“, помисли си Ераст Петрович и му дожаля за инспектора, за когото явно е дваж по-мъчително да се посрами тъкмо пред чужденец. Но обстоятелствата изискваха да се действа твърдо, в противен случай предстояха дълги обяснения и неизбежни лъжи.
Вицеконсулът мислено преброи до двайсет, после, без да каже дума, затръшна вратата пред носа на японеца.
Сега вече можеше да иде в спалнята. Едва ли щеше да има вести от Маса и Сирота преди сутринта. Няма да е зле поне малко да поспи — утре денят се очертаваше напрегнат.
Но възбудата още не го беше отпуснала. Фандорин усети, че няма да успее да заспи веднага, и взе от гостната втория том на „Фрегатата «Палада»“73 — най-доброто четиво за приспиване.
Газената лампа в спалнята засъска, но не пожела да се запали. Това не учуди Ераст Петрович — централното газоподаване беше новост за Йокохама и работата му беше все още далеч от идеала. За такива случаи бе предвиден свещникът до леглото.
Младежът опипом се придвижи в абсолютната тъмнина до нощното шкафче, напипа кибрита. Стаята се озари с мека колеблива светлина Фандорин захвърли халата, обърна се и извика.
В леглото, подпряла лакът на възглавницата, лежеше О-Юми и го гледаше с неподвижен поглед. На таблата на леглото в краката й висеше рокля, корсаж, копринени чорапи. Плъзналото се настрани одеяло откриваше ослепително бяло закръглено рамо.
Видението се надигна, одеялото се плъзна към кръста му, гъвкава ръка се пресегна към свещника, наклони го към устните си и отново стана тъмно.
Ераст Петрович за малко не изстена — болката от изчезването на прекрасната химера го преряза. Той внимателно протегна ръка, страхувайки се, че няма да срещне в тъмнината нищо освен празнината. Но пръстите му спряха в нещо горещо, гладко, живо.
Дрезгавият глас произнесе:
— Вече мислех, че никога няма да влезеш тук…
Прошумоля колосаният чаршаф и нежни, но учудващо силни ръце сграбчиха Фандорин през врата и го притеглиха.
Слепоочията на Ераст Петрович запулсираха бясно от аромата на кожата и косата й.
— Но откъде се… — прошепна той и не завърши, горещи устни запушиха неговите.
Повече нито една дума не прозвуча в спалнята. В света, където меките ръце и благоуханните устни отвлякоха титулярния съветник, думи не съществуваха и не можеха да съществуват, те само биха разрушили магията.
73
Роман пътепис от И. А. Гончаров. — Б.пр.