Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
След скорошното приключение в Калкута, заради което изпусна парахода, Ераст Петрович смяташе себе си за опитен, врял и кипял мъж, но в прегръдките на О-Юми той не беше мъж, а някакъв нечуван музикален инструмент — ту чаровна флейта, ту божествена цигулка, ту сладостен кавал, а вълшебната изпълнителка свиреше едновременно на всичките, проверявайки земната алгебра чрез небесна хармония74.
В кратките антракти опияненият вицеконсул се опитваше да измънка нещо, но му отвръщаха само целувки, леки докосвания, тих смях.
Когато сивият зрак на утрото започна да прониква през прозореца, Фандорин с невероятно усилие на волята успя наполовина да разсее обзелата го магия. Силите му стигнаха за един-единствен въпрос — най-важния, нищо друго нямаше значение. Той взе лицето й в ръцете си, притегли я така, че да гледа в нейните огромни, изпълнени с тайнствена светлина очи.
— Ще останеш ли при мен?
Тя поклати глава.
— Но… но ще дойдеш ли пак?
О-Юми също притегли лицето му, разтри леко с пръсти слепоочията, притисна ги почти неусетно и Фандорин, без да се усети, моментално заспа. Просто пропадна в дълбок сън и не усети как ръцете й нежно оставят главата му върху възглавницата.
В тоя миг Ераст Петрович вече сънуваше. Виждаше как лети в синя, искряща с леден блясък колесница право по небето и се издига все по-високо. Пътят го води към една звезда, която е протегнала към колесницата прозрачните си лъчи. Наоколо се реят златни звездици, облъхват лицето му със свеж мразовит вятър. Ераст Петрович се чувства прекрасно и помни единствено, че в никакъв случай не бива да поглежда назад — инак ще падне и ще загине.
А той не се и оглежда. Лети нагоре и напред към срещата със звездата.
Звездата се казва Сириус.
Конски фъшкии
Фандорин се събуди от това, че някой меко, но настойчиво го потупа по бузата.
— О-Юми — пошепна Ераст Петрович и наистина видя пред себе си лице с бадемовидни очи, но за жалост не нощната магьосница, а деловодителят Сирота.
— Моля да ме извините — рече той. — Но вие не искахте се будите и аз вече взех да се притеснявам…
Титулярният съветник седна в леглото, огледа се. Спалнята се къпеше в полегатите лъчи на изгряващото слънце. О-Юми бе изчезнала, а заедно с нея и всякакви следи от нейното присъствие.
— Господин вицеконсул, готов съм да докладвам — започна Сирота, който държеше лист хартия.
— Да-да, разбира се — измърмори Фандорин, надничайки под завивката.
Чаршафът е смачкан, но това нищо не значи. Може би е останал някой дълъг косъм, прашинка пудра, алена следа от червило?
Няма нищо.
Сънувал ли е?
— Съгласно получените от вас указания се бях скрил в храстите при разклона на пътя. В два часа и четирийсет и три минути откъм пустошта се зададе фигура на бягащ човек…
— Я подушете! — прекъсна го Фандорин, заровил нос във възглавницата. Какъв е тоя аромат?
Деловодителят я взе от ръцете му, добросъвестно помириса.
— Това е аромат на аяме. Как се казваше на руски? Ирис.
Щастлива усмивка озари лицето на титулярния съветник. Не му се бе присънило! Била е тук! Това е мирисът на нейния парфюм!
— Ирисът е основен аромат на сезона — обясни Сирота. — Жените го използват, дори в пералните ароматизират спалното бельо с него. През април ароматът на сезона бе глицинията, през юни ще бъде азалията.
Усмивката на Ераст Петрович угасна.
— Да продължавам ли? — върна му възглавницата японецът.
И продължи с рапорта си. След минута Фандорин не мислеше вече нито за аромата на ирис, нито за нощното видение.
Залетите с вода поля блестяха на слънцето до болка в очите, сякаш цялата долина се бе превърнала на огромно строшено огледало. Като тъмни пукнатини през него вървяха нишките на синорите, разделящи участъците на малки правоъгълници, и във всеки от тях, превита одве, мърдаше дребна фигурка с широка сламена шапка. Селяните плевяха оризовите насаждения.
Сред полята се издигаше малък горист хълм, увенчан с червен покрив с извити ръбове. Ераст Петрович вече знаеше, че това е изоставен шинтоистки храм.
— Селяните не ходят повече там обясни Сирота. — Нечисто е. Миналата година намериха пред входа му мъртъв скитник. Семуши е постъпил правилно, укривайки се на такова място. Това е много добро убежище за лош човек. И околностите са като на длан.
— А какво ще стане после с храма?
— Или ще го изгорят, или ще направят пречистваща церемония. Кметът на селото и каннуши, свещеникът, още не са решили.
74
По „Моцарт и Салиери“ на Пушкин: „Чрез алгебра хармонията проверих“ (прев. Петър Велчев). — Б.пр.