Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
Шофьорът, както обикновено, бе от неразговорливия тип и въпреки всички усилия на Натаниел не разкри почти нищо от катастрофата от предишната нощ.
— Аз самият не знам много, сър — каза той. — Но на улицата пред апартамента ми тази сутрин се беше събрала тълпа. Има доста паника сред обикновените, сър. Бяха много изплашени. Безредици.
Натаниел се наведе напред.
— Какви безредици?
— Мисля, че е замесено чудовище, сър.
— Чудовище? Можеш ли да бъдеш по-конкретен? Не е ли някой голям каменен човек, обвит в мрак?
— Не зная, сър. Скоро ще сме при абатството. Министрите ще се срещат там.
Уестминстърското абатство? С огромно неудовлетворение Натаниел се отпусна на седалката си и се насили да чака. Всичко щеше да се изясни с времето. Много беше възможно големът да е ударил отново и в такъв случай резултатите от пътуването до Прага щяха да се очакват с нетърпение. Подреди наум всичко, което знаеше, опитвайки се да го осмисли, поставяйки успехите срещу провалите в опит да види дали крайният резултат е положителен. Като цяло беше на границата.
Положителното беше, че определено бе нанесъл удар на врага; с помощта на Арлекин бе открил източника на пергаментите на големите и го бе унищожил. Бе научил за участието на ужасния брадат наемник, както и за наличието на някаква сенчеста фигура, която, ако можеше да се вярва на наемника, също е била замесена в конспирацията на Лавлейс отпреди две години. Съществуването на такъв предател беше важна новина. От друга страна, обаче, Натаниел не бе разкрил кой беше предателят. Разбира се, трудно бе да се каже как би могъл да го направи, при положение, че дори жалкият Кавка не знаеше името.
Натаниел се помести неудобно на седалката си, припомняйки си прибързаното обещание към стария магьосник. Чешките шпиони, децата на Кавка, бяха — очевидно — все още живи в някой британски затвор. Ако беше така, за Натаниел щеше да е изключително трудно да осигури освобождаването им. Но какво значение имаше? Кавка бе мъртъв! Така или иначе за него това сега нямаше значение. Обещанието спокойно можеше да бъде забравено. Въпреки необоримата логика, Натаниел разбра, че му е трудно да изкара този въпрос от ума си. Той разтърси глава ядосано и се върна към по-важните въпроси.
Идентичността на предателя беше загадка, но наемникът беше дал на Натаниел една важна следа. Работодателят му знаеше, че Натаниел пристига в Прага и го бе инструктирал да действа. А мисията на Натаниел бе почти спонтанна и секретна. Почти никой не знаеше за нея.
Всъщност, кой знаеше? Натаниел ги преброи на пръстите на едната си ръка. Самият той; естествено Уитуел — поначало точно тя го бе изпратила там; Джулиъс Талоу — той присъстваше на срещата. После наред беше вторият секретар на Форин офис, който инструктира Натаниел преди полета — Уитуел го бе помолила да подготви картите и документите. И толкова. Освен ако… чакай… тормозеше го дребна неувереност. Онази среща с Джейн Фарар във фоайето, когато бе използвала магия… Беше ли оставил нещо да му се изплъзне тогава? Бе толкова трудно да си припомни; магията й беше замъглила малко съзнанието му… Нямаше да се получи. Не можеше да си спомни.
Дори и при това положение броят на заподозрените бе забележително малък. Натаниел задъвка един от ноктите си. Отсега нататък трябваше да е много внимателен. Наемникът бе казал и още нещо: работодателят му имал много слуги. Ако предателят бе толкова близо, колкото Натаниел вече предполагаше, трябваше да внимава при всяка своя стъпка. Някой от силните тайно командваше голема, насочвайки го чрез окото. Нямаше да искат Натаниел да разследва повече. Сигурно щяха да посегнат на живота му. Щеше да има нужда от Бартимеус.
Въпреки тези грижи, докато виадуктите започнаха да се снижават и колата наближи Централен Лондон, Натаниел вече се чувстваше сравнително доволен от себе си. Като направеше равносметка, той беше предотвратил пускането на втори голем в столицата и за това със сигурност щеше да получи сериозни похвали. Можеше да се направи следствие и предателят да бъде открит. Първото нещо, което щеше да направи, бе да докладва на Уитуел и Девъро. Без съмнение те щяха да зарежат всичко и да го чуят.
Тази щастлива сигурност бе започнала леко да отслабва още преди колата да навлезе в Уестминстър грийн. С приближаването към Темза Натаниел започна да забелязва някои необикновени неща: групи обикновени, стоящи на улицата, потънали в обсъждане; тук-там нещата, които изглеждаха като отломки от пътя, всъщност бяха разбити комини, парчета мазилка и натрошено стъкло. На самия Уестминстърски мост имаше кордон от нощната полиция и стражите проверяваха пропуските на шофьорите преди да ги пропуснат. След като пресякоха реката, Натаниел видя, че от една административна сграда надолу по течението се издигаше дим: циферблатът на часовника на една от сградите бе разбит, стрелките му изтръгнати и забити в стените. Други групи от зяпачи се шляеха по крайбрежната, като по този начин открито пренебрегваха закона против скитничеството.