През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
Седях сам в най-долната стая. След известно време четиримата мъже слязоха при мен и Халеф съобщи:
— Сихди, враговете са горе. Току-що се качи и последният. Бяха седем души.
— В купата бяха девет. Миридитът си тръгна, а мюбарекът сигурно е останал заради нараняването си.
— Така е. Сега ще махнем стълбата и ще пуснем градинската помпа.
— Наметнете се с одеялата, иначе ще се измокрите до кости. Те го сториха и с най-голяма бързина дръпнаха резето на вратата и излязоха. Изправих се, подпирайки се на стената, и отворих гледащия назад прозорец. Вън беше тъмно, но въпреки мрака и силния дъжд скоро забелязах четиримата мъже, които се бяха заели с работата си близо до прозореца. После долових равномерното скърцане на ръчката на помпата. Те бяха завинтили маркуча и изпомпваха с всички сили водата нагоре. Резервоарът за вода беше пред прозореца ми. От време на време се чуваха заповедите на Халеф. Въпреки проливния дъжд дребосъкът беше в превъзходно настроение.
Горе всичко беше тихо. Вероятно престъпниците върху кулата не можеха да си обяснят откъде идва водата, но внимаваха да не издадат присъствието си. Сигурно полагаха големи усилия да отворят капака над стълбището. Ако това им се удадеше, щяха да слязат долу, затова се приготвих да ги посрещна с револвера си. Но колкото и напрегнато да се ослушвах, не се чуваше нищо. Значи Халеф здраво беше заковал капака.
Измина доста време, сигурно повече от час, когато четиримата отново се върнаха при мен.
— Готови сме, сихди! — съобщи Халеф с голямо задоволство. — Помпахме с всички сили. Мокри сме до кости. Разрешаваш ли да запалим лампата?
— Да, по-добре е да е светло.
Той наля маслото и запали лампата. После те се качиха до стаята, над която враговете ни стояха във водата. Отвориха един от капаците на прозорците и чух гласа на Халеф:
— Аллах селямет вер, ефендилерим! (Аллах ви поздравява, господа!) Искате да си поемете глътка чист въздух от непоносимата горещина на деня ли? Нашият ефенди пита дали да ви изпрати неговия дюрбюн[79], за да можете по-добре да наблюдавате дъжда.
Не чух отговор. Изглежда, подиграните мъже си мълчаха.
— Защо всъщност се къпете толкова нависоко през нощта? — продължи Халеф. — Това местен обичай ли е? На мен щеше да ми е неприятно, ако водата не е с необходимата температура. Но не е учтиво хората да бъдат подслушвани в банята, затова възпитано се оттегляме. Вероятно до разсъмване ще сте готови! Тогава аз, вашият най-покорен слуга, ще си позволя да се осведомя за височайшето ви здраве.
Той слезе долу с другите и се изсмя:
— Сихди, хубавичко се хванаха в клопката и никой не смее да обели нито дума. Струваше ми се, че чувам как зъбите им тракат.
Сега можем хубаво да се наспим, защото никой няма да ни попречи.
— Да, спете спокойно — каза Яник. — Уморени сте от ездата, а аз съм още бодър. Ще пазя, а ако се наложи, веднага ще ви събудя. Но няма от какво да се страхуваме. Най-много водата да проникне през пода и да потече към нас. Ала и това не е опасно.
Той имаше право и тъй като можехме да се осланяме на него, легнахме да спим.
Десета глава
«Празникът на пердаха»
Въпреки че бях уморен и имах нужда от почивка, сънят дълго не искаше да се спусне над очите ми. Чувах честото тихо кикотене на моя дребен хаджия, който се радваше на успеха на номера си и затова не можеше да заспи. Долавях монотонния, непрекъснат шум на дъжда, който в крайна сметка все пак ме приспа. Но скоро бях събуден от силно тропане. Някой чукаше на вратата, и то така, както бях поръчал на Яник. Станах, понеже предположих, че е Анка, която сигурно искаше да ни съобщи нещо. Яник отвори и предположението ми се потвърди. Момичето влезе. Халеф, Оско и Омар също веднага се събудиха.
— Прощавай, че преча, ефенди — каза нашата хубава съюзничка. — Нося ви вест. Яник ми разказа за плана ви. Искали сте да потопите онези горе във вода. Успяхте ли?
— Да. Те още са горе.
— А аз мисля, че са слезли.
— Ах! Как биха могли да се измъкнат оттам?
— Не знам, но имам всички основания да смятам, че са отпред в къщата.
— Това наистина би било изненадващо. Разказвай!
— Яник ми каза да внимавам. Агата ме изпрати рано да спя, но аз не си легнах, а гледах през прозореца. Видях господаря ми да се промъква с Хумун през градината. За да мога да чуя кога ще се върне, слязох на приземния етаж и легнах зад вратата на една от стаите, покрай която трябваше да мине, и я оставих леко открехната. Въпреки голямото усилие, което полагах да остана будна, съм заспала. Не знам колко време е минало, когато ме събуди някакъв шум. Двама мъже дойдоха от двора и минаха покрай вратата ми. Единият говореше и познах по гласа Мурад Хулам ага. Ругаеше така, както досега не бях го чувала да прави. Долових, че в кухнята трябва да се напали голям огън и да се изсушат дрехите му. Мисля, че говореше с Хумун. Скоро в кухнята се чу голям шум. Чувах гневни гласове и силното пращене на горящите дървета. Не знам какво ставаше вътре, но дотичах, да ви кажа какво съм разбрала.
79
Далекоглед. — Бел. нем. изд.