Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
— Мир на праха му, но той никога не можеше да се оправя с парите, нито пък да възпитава дъщеря си. Беше научил Кейт да язди, да кара кабриолет и да стреля! Нищо чудно, че както чувам, сега тя се била захванала с някой си прериен ездач на име Адамс.
— Да се надяваме, че Кейт Смит все пак ще успее да се омъжи. Всички тези драматични ситуации би трябвало да се оправят сега заедно с общото положение! — Господин Джоунс държеше много на установения ред и бе враг на всяко негово нарушение. — Не би ли могла Кейт все пак да се сдобри с капитан Роуч?
Госпожа Джоунс стисна устни и ги навлажни леко.
— Но това е съвсем невъзможно! Те развалиха годежа си веднъж завинаги и аз лиших от наследство Кейт! — Братовчедката Бети отново се разгорещи: — Кейт никога няма да получи част от нашите мелници в Минесота! Тя беше и си остана дъщеря на баща си. Най-напред избяга от мен и замина с кервана с муниции за неговия форт край Ниобрара… ти знаеш всичко това, Кити, нали помниш… нали помниш, че при тази новина аз тогава получих тежка сърдечна криза. За мен Кейт е мъртва, тя не съществува повече за мен. Нека сега сама се оправя!
— Но независимо от вашето покровителство или не, тази Кейт все още съществува и би могла да ни разкаже нещо за нападението на кервана с муниции, което сама е преживяла. — попита Браун.
След тези думи братовчедката Бети реши в себе си, че инженерът има каубойски маниери.
— Както са се сложили нещата сега, бихме могли да научим нещо за предполагаемото убийство само от индианци — намеси се господин Джоунс. — Подобен опит обаче ми се струва безсмислен. По тези въпроси дакота мълчат напълно. Самият Токай-ихто, който тогава ни се изплъзна като скаут и беше организирал нападението на ешелона с муниции, е мъртъв, както ми съобщиха. Впрочем това е истинско щастие. Ако този убиец из засада и син на пияница живееше сега в резервата… това би било истинска катастрофа!
— Моето време е ограничено — приключи Джо Браун темата. — След това, което научих тук, аз ще се откажа засега от своите издирвания. Може би все някога случаят ще внесе светлина върху въпроса.
За съжаление на домакинята скоро след това художникът Морис даде знак за приключване на посещението със своето тръгване. Брачната двойка Джоунс и братовчедката Бети все пак останаха още известно време заедно.
Докато Кити и Дик Джоунс, както и братовчедката Бети продължиха да разговарят по своему, Морис, придружителят му Дългото копие и Джо Браун прекосиха двора, вдъхвайки хладния въздух с чувство на облекчение.
— Съгласен ли сте да се качите още малко при нас? — покани Морис инженера. — Мога да ви представя някой, който навярно знае нещо за Хенри. Един индианец, който пристигна вчера с поща от форта край Ниобрара.
— Така ли? Добре.
Художникът и Дългото копие отведоха Браун в светлото помещение на кулата, където те живееха доста дълго време вече като гости на коменданта. Инженерът седна в единия ъгъл и запуши хубава пура, като веднага се оживи в променената обстановка.
— Много ви благодаря! — каза той на художника. — Тия изветрели жени и господин Джоунс са ми непоносими. Тази „братовчедка Бети“и „нашата победоносна републиканска, партия“! Линкълн би се обърнал в гроба си, ако можеше да види оттам какво става тук! Още в началото на чая: агентът на резерватите о.з. майор Джоунс заминава за Сейнт Луис, за да си яде там на спокойствие парите! Със закон би трябвало да се забрани подобна липса на чувство за отговорност! Кога най-после ще се ликвидира тази нескопосна стопанска политика, която бе въведена у нас неофициално след гражданската война? Нима за това работихме и се борихме ние?
— Вие произнасяте на глас моите грижи, господин Браун. Но вие поне имате поле на действие, където не може да се работи без точност.
— Изглежда, вие дълго време не сте чели вестник, Морис? Сега вече произшествията по железопътната линия са резултат само от нашата прибързана, нагодена към по-лесни печалби работа и въобще не се предизвикват от индианци. Това е истински скандал. Радвам се, че виждам във ваше лице съмишленик, макар че засега ние с вас не можем да направим нищо. Ще изчакаме следващите избори. Та къде е индианецът, с когото ще разговарям?
Дългото копие се изправи.
— Ще го доведа. Не минаха и десет минути и чейенът доведе индианеца. Беше висок, слаб човек, минал вече тридесетте. Носеше везана индианска кожена дреха, кадифени панталони и зелена превръзка на челото.
— Тобиас — представи го чейенът, — съгледвач на форта край Ниобрара от повече от две години насам.
— Значи също през въпросния период!
Джо Браун предложи пура на индианеца. Той я пое с готовност. Не пожела да я запали обаче и отказа да седне, когато повторно го поканиха да се разположи.