Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
— Какво искаш да направя, Тейт?
— Да успокоиш Бък, а вероятно и мен, че да го намериш ще ти е достатъчно. Матю, не е необходимо да доказваш нищо. Ако баща ти те е обичал и наполовина колкото Бък, не би искал да си опропастиш живота заради някакво безсмислено отмъщение. — Разкъсвана между желанието да го успокои и да го убеди, тя обхвана лицето му с ръцете си. — То няма да го върне, нито ще върне годините, които си изживял без него. Вандайк вече не е част от живота ти. Можеш да го победиш, ако това все още е важно за теб, просто като намериш колието. Нека това бъде достатъчно.
Той мълча в продължение на няколко секунди. Толкова бе свикнал с войната, която се водеше в главата му, че поредното сражение остана почти незабелязано. Накрая той бе този, който свали ръцете й от лицето си.
— Не е достатъчно, Тейт.
— Настина ли мислиш, че можеш да го убиеш? Дори да се доближиш достатъчно, мислиш ли, че си способен да отнемеш нечий живот?
Той присви очи.
— Знаеш, че съм способен.
Тя потръпна от студа, плъзнал по вените й. Не изпитваше и най-малкото съмнение, че човекът, който в момента я гледаше, е способен на всичко. Дори на убийство.
— И ще си провалиш живота? За какво?
Той вдигна рамене.
— За онова, което е редно. Няма да ми е за пръв път.
— Това е толкова невероятно глупаво! — Неспособна да остане на мястото си, тя рязко стана и закрачи из стаята. — Ако онова дяволско нещо наистина е прокълнато, то проклятието е именно в това. Заслепява хората за доброто в душите им. Ще се обадя на Хейдън.
— Той пък какво общо има с това, по дяволите?
— Искам тук да има още един учен или поне да мога да се консултирам с такъв. Ако ти не смяташ да намериш начин да успокоиш Бък, аз ще го направя. Мога да намеря начин да му докажа, че амулетът е просто един обикновен амулет и че ако го намерим и когато го намерим, той ще бъде третиран като изключително ценен артефакт. С научната общност зад гърба ми, колието ще отиде в музей, където му е мястото.
— Когато свърша с него, можеш да го метнеш обратно в морето — каза Матю с тон, който беше съвсем студен и не търпеше възражения. — Можеш да си повикаш и дузина учени. Те няма да ме спрат да се разправя с Вандайк по моя си начин.
— Винаги трябва да е по твоя начин, нали? — Ако това щеше да помогне, тя би хвърлила нещо по него.
— Този път да. Половината си живот чакам този момент.
— Значи ще пропилееш останалата част от живота си. И не само ще я пропилееш — гневно продължи тя, — а направо ще я захвърлиш на боклука!
— Животът си е мой, нали така?
— Ничий живот не е само на един човек! — „Как може да е толкова сляп — чудеше се горчиво тя. — Как може да замени красотата на последните няколко седмици за нещо толкова грозно като отмъщението?“ — Толкова ли не можеш да спреш и да помислиш, само за момент, как ще се почувстват другите, ако успееш да осъществиш умопобърканата си идея? Какво ще стане с Бък, ако те убият или прекараш останалата част от нещастния си живот в затвора за убийство? Как мислиш, че ще се чувствам аз?
— Не знам, Тейт. Как ще се чувстваш? — Той се отблъсна от масата. — Защо не ми кажеш? Интересно ми е. Винаги толкова много внимаваш да не ми кажеш нещо за чувствата си.
— Не се опитвай да изкараш, че отговорността е моя. Сега говорим за теб.
— По-скоро звучи сякаш говорим за нас. Ти постави условията от самото начало. Никакви чувства или красиви думи, които да се пречкат на добрия дружески секс. Не искаше да се меся в живота и в амбициите ти. Защо трябва да те оставя да се месиш в моите?
— Проклет да си! Знаеш, че нищо не е толкова студено, колкото го представяш.
— Не е ли? — Той вдигна вежда. — От моя гледна точка изглежда точно такова. Не си спомням да си твърдяла обратното.
Беше много бледа, очите й изпъкваха неприлично тъмни на фона на бялата кожа. Не можеше да не осъзнава как звучи в устата му онова, което съществуваше помежду им. Онова, което му бе дала.
— Знаеш, че имам чувства към теб. Иначе не бих спала с теб.
— Това е нещо ново за мен. Доколкото аз мога да преценя, просто си начесваш крастата.
— Копеле! — Зашеметена от обидата, тя замахна и го зашлеви.
Очите му хвърлиха мълнии, присвиха се, но гласът му остана ледено спокоен.
— Сега по-добре ли се чувстваш? Или това беше твоят отговор на въпроса?
— Не ми приписвай собствената си мотивация и липса на чувствителност — не му остана длъжна тя, едновременно бясна и засрамена. — Да не си мислиш, че ще си излея сърцето и душата пред теб, както направих преди? Как ли пък не! Няма да позволя на никой да ме нарани, особено на теб.