Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
Думите, написани в нощта преди екзекуцията, ни дават някои насоки за това откъде и как се е появила и се е разпространила легендата за «Проклятието на Анжелик».
Бележка: Да се разкаже последната част от дневника.
Проклятие, отправено от смъртното ложе, от устата на една обезумяла и отчаяна жена? Една невинна жена, скърбяща за загубата на любимия съпруг, предадена от свекъра си и изправена пред лицето на ужасна смърт. Не само своята, но и тази на нероденото й дете. Подобни истини водят до появата на легенди.“
Недоволна от собствената си интерпретация на въпроса, Тейт се облегна назад и прочете статията повторно. Когато протегна ръка към термоса си с чай, видя Бък, който стоеше на прага.
— Здрасти. Мислех, че си заседнал с Матю и Лару на „Русалка“.
— Проклетият френчо ме побърква — изръмжа Бък. От жълтия му дъждобран се стичаха ручейчета вода, а дебелите стъкла на очилата му се бяха изпотили. — Реших да намина насам и да постоя с Рей.
— Мисля, че двамата с мама са на мостика и следят прогнозата за времето. — Тейт му наля чай в капачката на термоса. Беше ясно, че Лару не е единственият виновник за лошото настроение на Бък. — Според последното, което чух, бурята е на път сама да се издуха нанякъде. До утре на обяд би трябвало да сме извън обсега й.
— Може би. — Бък пое чая, после го остави, без да го опита.
Наясно с притесненията му, Тейт се отблъсна от монитора.
— Свали това мокро нещо, Бък, и седни, моля те. Малко почивка и компания определено ще ми дойдат добре.
— Не искам да ти преча на работата.
— Моля те. — Тя се засмя. — Моля те, попречи ми на работата, пък макар и за няколко минути.
Все така неуверено той съблече мокрия дъждобран.
— Мислех си, че на Рей може да му се играят карти или нещо такова. Май няма кой знае какво, с което да си запълня времето. — Той се отпусна на диванчето и забарабани с пръсти по масата.
— Не можеш да си намериш място? — промърмори тя.
— Знам, че момчето ще остане разочаровано от мен — изсумтя той, после се изчерви и взе чая, който преди малко бе пренебрегнал.
— Това просто не е вярно. — Надяваше се, че курсът по основи на психологията, който бе държала в колежа, и собственият й усет за човека до нея ще водят инстинктите й. Никой не споменаваше факта, че той не се гмурка. Може би беше крайно време някой да го направи. — Никой от нас не би могъл да се справи без теб, Бък. Това, че не се гмуркаш, не значи, че не си продуктивен или че не си съществена и важна част от екипа.
— Като проверявам екипировката, пълня бутилките, троша камъни… — Той примигна. — И правя видеофилми.
— Да. — Тя се наведе напред и сложи ръка върху неговата. — Това е не по-малко важно от гмуркането.
— Не мога да се гмуркам, Тейт. Просто не мога. — Той се втренчи нещастно в масата. — А като гледам момчето да се спуска, направо ми пресъхва плюнката в устата. Минават ми мисли да си пийна. Само една чашка.
— Но не го правиш, нали?
— Сигурно съм осъзнал, че и една да е, все ще е краят за мен. Но това не потиска жаждата. — Той вдигна очи. — Щях да говоря с Рей за това. Нямах намерение да те товаря.
— Радвам се, че го направи. Това ми дава възможност да ти кажа колко се гордея с начина, по който се справи с проблема си. И че знам, че го правиш повече заради Матю, отколкото дори заради себе си.
— Имаше време, когато двамата бяхме всичко един за друг. Може и да не ни личи, обаче преживяхме и добри времена. После аз го отрязах или поне се опитах. Но той не ми позволи. Като баща си е. Верен. Инат е и твърде много задържа в себе си. Това му е от гордостта. Джеймс винаги смяташе, че може да се справи с всичко, че може да го направи сам. И това го уби. — Той отново вдигна очи. — Страхувам се, че момчето е поело по същия път.
— Какво имаш предвид?
— Вкопчил се е в това с нокти и зъби и нищо не можа да го откаже. Онова, дето го изнася всеки ден… е, вълнува се и така нататък. Но чака и иска само едно.
— Амулета.
— Той го е обсебил, Тейт, точно както беше обсебил Джеймс. Това ме плаши. Колкото повече се приближаваме, толкова повече ме плаши.
— Защото ако го намери, ще го използва срещу Вандайк.
— Майната му на Вандайк. Извинявай. — Той се изкашля и отпи от чая. — Не се притеснявам от оня кучи син. С него момчето ще се оправи без проблеми. От проклятието ме е страх.
— О, Бък!
— Казвам ти — упорито повтори той. — Чувствам го. Близо е. — Той погледна през прозореца към изливащия се дъжд. — Близо сме. Може би тази буря е предупреждение.