Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
— Не мисля, че някой ще спи като хората тази нощ. Радвам се, че си тук.
— Сериозно? — Ръката му чевръсто пропълзя нагоре и обхвана гърдата й.
— Не, не заради това. Исках да… ммм. — Съзнанието й тихо се изключи от скорост, когато палецът му подразни зърното й през влажната материя на ризата. — Как става така, че винаги знаеш къде да ме докоснеш?
— Написал съм дисертация по въпроса. Защо не изключиш тая машинария, Червенушке? Ще се заключим в твоята каюта. Мога да ти демонстрирам страхотен начин за убиване на времето при буря в открито море.
— Сигурна съм, че можеш. — И й беше нелепо лесно да си ги представи двамата в койката й как следват извивките на вълните и своите собствени. — Трябва да говоря с теб, Матю. — Тя жадно изви глава, за да предостави на усърдните му устни лесен достъп до гърлото си. — Никога не съм предполагала, че либидото ми е с толкова мек спусък.
— Май трябваше моят пръст да докосне спусъка ти, любима.
— Очевидно. — Тъй като тази представа бе твърде опасна за самоконтрола й, тя се размърда и стана от коленете му. — Трябва да поговорим. — Решена да не спира, тя си пое дълбоко дъх и оправи ризата си. — Утре щях да се помъча да те хвана насаме.
— Звучи обещаващо.
— Май и аз ще си налея малко бренди. — Това щеше да й даде нужното време да се успокои. На безопасно разстояние от него, тя си наля една чаша. — Матю, тревожа се за Бък.
— Той е добре.
— Искаш да кажеш, че не пие. Това наистина е добре, това е важно, признавам, дори и при положение, че се бори с проблема си заради теб, а не заради себе си.
— За какво говориш?
— Свали си капаците. — Тя седна в противоположния край на пейката. — Той е тук и не пие заради теб. Чувства, че ти го дължи.
— Нищо не ми дължи — безизразно каза Матю. — Но ако това му помага да стои далеч от бутилката, хубаво.
— Съгласна съм, но само до известна степен. Все някога обаче ще трябва да го направи и заради себе си. А това няма да стане, докато продължава да се притеснява за тебе.
— За мене? — Той се усмихна и отпи от брендито. — За какво има да се притеснява?
— За това, че ще намериш „Проклятието на Анжелик“ и ще си платиш за това.
Раздразнен, че безразсъдно веселото настроение, което го бе тласнало в бурното море, е съсипано, той прокара ръка през влажната си коса.
— Виж какво, откакто останахме само двамата, той непрекъснато бълнува за това колие. Притесняваше се заради него, наистина, но в същото време го искаше. Защото баща ми го е искал.
— А сега и ти.
— Точно така. Сега аз го искам.
— И с каква цел, Матю? Амулетът в основата на всичко, на всичките глупости за проклятия и вещици. Мисля, че точно това яде Бък отвътре.
— Значи са глупости вече? — Той се усмихна криво. — Невинаги си била на това мнение.
— Някога вярвах и в баба Яга. Чуй ме. — Тя постави ръката си върху неговата. — Бък никога няма да се почувства спокоен, докато амулетът е на дневен ред.
— Не искай от мен да го забравя, Тейт. Не искай от мен да направя избор като този.
— Не искам такова нещо. — Тя въздъхна. — Дори да можех да те убедя, щеше да ми се наложи да убеждавам и баща си, а вероятно и Лару. Дори и себе си. — Тя неспокойно погледна към монитора. — И аз не съм имунизирана срещу очарованието, Матю.
— Писала си за него. — Заинтригуван, той я бутна лекичко, за да вижда по-добре. — Може ли да го прочета?
— Не е завършено. Нито редактирано. Аз просто…
— Остави ме да го прочета — повтори той. — Няма да ти поставям оценка.
Тейт се намуси, защото се чувстваше точно като ученичка, на която й предстои труден тест, и се облегна назад, за да не му пречи.
— Как работи това нещо? — попита след малко той. — Така и не минах на „ти“ с компютрите. Как се обръща страницата? — Той разсеяно проследи пръстите й, които натиснаха необходимите клавиши. — Ясно.
После внимателно прочете статията и промърмори:
— Доста сбито и сухо.
Тейт изправи гръб като струна.
— Това е научна статия — сопна му се тя, — а не любовен роман.
— Докато не прочетеш написаното между редовете — довърши той и я погледна. — Доста си мислила върху тази история.
— Разбира се, че съм мислила. Както и всички останали, макар че никой не говори за това. — С няколко бързи команди тя запамети файла и изключи компютъра. — Истината е, че много бих искала да намерим амулета, да го видя със собствените си очи, да го проуча основно. Подобна находка би била лебедовата песен на всеки професионалист. Честно казано, той до такава степен ме заинтригува, че преработих целия си докторат и направих амулета една от основните теми в него. — Тя се обърна към него и се усмихна едва-едва. — Митовете и науката.