Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Впоследствие мистър Уърли бил изпратил две остри писма на мистър Картър, но последният не ги удостоил с отговор.
— Аз поначало бях против това споразумение — не спираше да повтаря мистър Уърли.
— Късно е вече — добавяше мисис Уърли.
— Може и да не е — възрази накрая докторът. Той им разказа накратко за пациента в Канзас Сити, чийто случай бил много подобен на този на мистър Уърли. — И накрая той наел адвокат и дал под съд предишния си адвокат — завърши с удоволствие разказа си докторът.
— Писна ми от адвокати — сопна се мистър Уърли. И от доктори, искаше да добави той, но възпитано се сдържа.
— Имате ли телефонния му номер? — запита мисис Уърли, която мислеше много по-рационално от съпруга си. За съжаление мислите й я носеха година — две напред във времето, когато Тед нямаше вече да го има на този свят.
Съвсем случайно урологът имаше желания номер.
Един адвокат по групови искове не се бои от нищо толкова, колкото от колега ренегат, който върви по петите му, за да поправя неговите грешки. В адвокатската гилдия се беше формирала тясна прослойка от изключително професионални и напълно безскрупулни юристи, които безмилостно съдеха собствените си братя за неиздържани извънсъдебни споразумения. Интелектуален водач на тази прослойка беше Хелън Уоршо.
За каста, която се гордееше със своя героизъм в съдебната зала, адвокатите по групови искове изпитваха смразяващ ужас само при мисълта някой от тях да се озове на отсрещната страна, на скамейката на ответника, треперещ пред съдебни заседатели, които настървено се ровят в личните му финансови дела и сделки. А Хелън Уоршо считаше за свое призвание да докарва колегите си именно дотам.
Това обаче се случваше рядко. Техните бойни викове „Готови сме да съдим целия свят!“ и „Да живеят съдебните заседатели!“ очевидно се отнасяха за други и секваха при представяне на първите доказателства за собствената им вина. Никой не е по-склонен на извънсъдебно споразумение от адвокат по групови дела, притиснат в ъгъла. Никой, дори най-гузният лекар, не бяга от съдебната зала с такава енергия, както един ас на телевизионната реклама и шампион по гонене на линейки, хванат, че е измамил хиляди ищци по групов иск.
В нюйоркския си офис Уоршо имаше четири жалби от ищци по случая „Дайлофт“ и беше по следите на още няколко, когато й се обади мисис Уърли. Във фирмата й се пазеше досие на Клей Картър, както и много по-дебела папка за Патън Френч. Тя внимателно следеше двайсетте най-големи кантори, занимаващи се с групови искове, и няколкото десетки най-мащабни групови дела в страната. Имаше достатъчно клиенти и значителни хонорари, но нищо не занимаваше въображението й така, както фиаското по случая „Дайлофт“.
Няколко минути разговор по телефона с мисис Уърли бяха достатъчни на Хелън, за да разбере какво точно се бе случило.
— Ще се видим в пет — каза тя.
— Днес?!
— Да. Още днес.
Хелън Уоршо взе рейса до летище Дълес. Тя не притежаваше собствен самолет по две много уважителни причини. Първо, внимаваше с парите си и не одобряваше прахосничеството. И второ, ако някога се стигнеше дотам да съдят нея, тя не искаше съдебните заседатели да чуят, че притежава частен самолет. Само преди година, по време на единственото нейно дело, което стигна до съд, бе показала на съдебните заседатели снимки на двата частни самолета на ответника, отвън и отвътре, а също и на вилата му в Аспен, на яхтата и т.н. Съдебните заседатели бяха подобаващо впечатлени. Двайсет милиона долара наказателно обезщетение.
Тя нае кола — и лимузини не ползваше — и отиде в болницата в Бетесда. Мисис Уърли бе донесла книжата по делото, които двете преглеждаха в продължение на един час, докато мистър Уърли подремваше. Той се боеше от адвокати, особено когато бяха видимо нахални, от Ню Йорк и от женски пол. Съпругата му обаче имаше предостатъчно време, а й беше и по-лесно да се довери на друга жена. Двете седнаха в кафенето на болницата на чаша капучино и проведоха дълъг делови разговор.
Основен виновник за трагедията беше и си оставаше „Акърман Лаборатърис“. Фирмата бе произвела лошо лекарство, бе претупала процедурата по одобрението му, бе пропуснала да го изследва както трябва, като на всичко отгоре бе запазила в тайна онова, което знаеше за него. Сега светът научаваше, че „Дайлофт“ е дори по-коварен, отколкото се смяташе първоначално. Мисис Уоршо вече разполагаше с достатъчно доказателства, че вторичната поява на тумори също е свързана с препарата.