Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
Те тръгнаха към кухнята и на вратата се обърнаха едновременно.
— Благодаря ти, Юлиуш — каза Рандал. — Благодаря ти за всичко. Ако успея, ще се опитам да ти съобщя. Ако не…
Гласът на Стрейкър го прекъсна.
— Мис Ахмади — започна той, — надявам се, че разбирате какво правите. И че господата тук са ви обяснили в какво се замесвате. Ако се върнете с мен във Вашингтон, аз мога да ви гарантирам имунитет и пълна сигурност. Можете да разчитате на защита срещу тези, от които бягате, които и да са те. Но щом прекрачите този праг, не мога да ви гарантирам нищо. Разбирате ли ме?
— Разбирам отлично — отвърна тя и твърдостта в гласа й изненада дори Рандал. — Но защо не си спестите куп неприятности и не отидете да намерите някои мухльовци, които не разбират?
Студът навън беше пронизващ. Луната обливаше всичко с тревожна светлина. Намериха джипа и се качиха, хвърляйки багажа отзад. Рандал завъртя ключа като се молеше тихо да запали от първия път. Късметът му работеше. Колелата пребуксуваха върху замръзналата земя и след секунди той зави покрай къщата към реката. Мерна силуета на джипа на Стрейкър, когато профучаха покрай него, а после вече бяха върху реката, върху леда. Колелата под тях започнаха да барабанят по ледената покривка, пробуждайки ехо във водата. Колко дълбоко под тях, Рандал не се и осмеляваше да помисли.
Блеснаха светлини и двигателят на другия джип изрева. Секунди по-късно светлината на фаровете му се отрази в огледалата за обратно виждане. Преследваха ги. Рандал свъси вежди, стисна по-здраво волана и настъпи педала. Дори и веригите не му помагаха особено — трябваше доста да се бори, за да удържи колата под контрол. Воланът се дърпаше и се опитваше да му избяга, докато джипът се носеше по трасето, опитвайки се да се завърти смъртоносно върху леда. Движеха се доста по-бързо от благоразумното. Той хвърли поглед върху спидометъра — стрелката бързо пълзеше нагоре.
След секунда завъртя волана и зави надясно на четиридесет и пет градуса. Внезапно колелата превъртяха и колата, която все още се движеше с бавна скорост, рязко поднесе. Рандал отчаяно се мъчеше да овладее управлението; воланът подскачаше в ръцете му като диво животно, джипът бясно закриволичи по леда, всеки момент заплашвайки да се преобърне. Стори им се, че това сякаш няма край, но всъщност всичко продължи само половин минута. Спряха.
— Как си? — попита Рандал и пое въздух. Тъмнината му пречеше да огледа ясно всичко.
— Добре съм — отвърна тя. — Но, моля те не го прави отново. Отказах се от пързалянето, когато бях на четиринадесет.
Двигателят беше угаснал и той посегна към ключа. В същия момент видя светлини от фарове, идващи отляво и насочващи се право към тях. Страничното стъкло се пръсна на парчета. Те стреляха! Стрейкър бе казал истината. Те по-скоро биха го убили, отколкото да му позволят да се измъкне с информацията.
Рандал изключи светлините, отвори вратата и изскочи на леда. Усещаше как скърца и пука под краката му. Колко ли настрани бяха от безопасното трасе? Изтича зад джипа с поглед, насочен към светлините, които бързо се приближаваха. Не можеше да прецени колко са далеч, но разстоянието между тях бързо се скъсяваше. Без да се бави, измъкна „Магнума“ от джоба си, прицели се ниско в посоката на идващия джип и изстреля целия барабан. Не можа да види ефекта от стрелбата си, ако въобще имаше такъв. Светкавично бръкна за нов барабан и започна да презарежда, без да откъсва очи от светлините, които с бясна скорост стопяваха разстоянието между тях.
Всичко стана прекалено бързо, за да могат мъжете в другия джип да предприемат нещо. Куршумите на Рандал бяха напукали леда по трасето на идващата кола, бяха го отслабили и разбили. Джипът стигна до разбития участък, предното ляво колело хлътна в счупения лед, разбивайки го още повече с веригата си, и автомобилът мигновено се преобърна. Стовари се тежко върху леда, образувайки бързо разширяващи се пукнатини, които се съединиха с направените от куршумите на Рандал. Тънкият лед се огъна и започна да се напуква, после се раздаде рязък звук и джипът изчезна в черната ледена вода. След секунда светлините помръкнаха в глъбините на реката и мракът отново покри околността. Рандал се запита дали Горман е бил само изпълнител. Мразеше Стрейкър и неговите началници във Вашингтон, заради това, което го бяха принудили да направи току-що. Не желаеше да убива американци. Но нямаше избор. Бавно се върна до колата и влезе вътре. Фереще седеше парализирана, с лице застинало от ужас. Нямаше какво да й каже. Включи светлините, завъртя стартера и натисна съединителя. После попита: