Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
— Питър, снощи ми каза, че когато си разпитвал онзи Наваи, който се опитал да убие президента, той признал, че Махди и последователите му са били членове на неговата група. Какво още ти каза за това?
Рандал поклати глава.
— Нищо. Даже и това е по-скоро наша интерпретация на думите за Меча, изваден в Светилището, за това, че той е някаква личност. Но не каза нищо повече по този повод, а и саудитското разузнаване не можа да ни окаже някаква съществена помощ по този въпрос. Преди две години в главното им разузнавателно управление станаха значителни размествания и все още не сме успели да възстановим нужните контакти на всички необходими нива.
Възрастният мъж замислено почукваше с пръсти по масата.
— Ако двете събития са били координирани, това навежда на мисълта за майсторски планирана акция в голям мащаб, много по-значителен, отколкото можем да си представим. Това, което ми каза за търговията с наркотици и оръжие, също предполага нещо подобно. Виж какво се случи, след като завзеха джамията в Мека — едва не пламна свещена война срещу Америка. Страхувам се да си помисля какво би се случило, ако Наваи бе успял. Просто погледни какво става и ще разбереш. От години тези хора са купували оръжия, достатъчни, за да екипират една малка армия, и ти ми каза, че те вероятно притежават и ракети, произведени в Западна Германия. Не зная какво планират да правят с тях, но това едва ли ще помогне на положението в Залива. В Саудитска Арабия се превъоръжават със страхотна бързина, в Кувейт и Обединените арабски емирства се надпреварват да се въоръжават до зъби — самолети, конвенционални ракети от почти всеки вид, танкове. Ти го каза — процесът е в ход. Руснаците от години тъпчат въоръжения в Ирак, така че там вече буквално нямат място къде да ги слагат. Турция е нестабилна, в Пакистан е бъркотия, в Афганистан взеха връх марксистите, комунистите в Етиопия изглеждат готови да нападнат Сомалия. Целият район представлява едно голямо буре с барут, готово всеки миг да избухне в лицата ни. И точно в центъра на всичко това има високо организирана група от луди фанатици, които, изглежда, мечтаят да запалят някакъв вид последна Свещена война. Може да са наистина луди, но може и да успеят в начинанието си. Това може да не се окаже въжделената им Свещената война, но би могло да е онази война, която ще сложи край на всички други.
Следобед Питър четеше книгата за убийците, а Фереще и домакинът си бъбреха и се смееха в кухнята. Мрачното им настроение от сутринта беше поотминало. Питър се беше задълбочил в четене. От време на време му беше трудно да повярва, че това е сериозна история, а не легенда, но когато свърши, разбра защо полякът е толкова разтревожен. Ако някой беше възкресил от миналото методите и фанатизма на Хасан ал Сабах и неговите шайки фанатици, светът беше изправен пред огромна опасност. Пред очите на Рандал отново изникнаха лицата на седмината мъже в обляната с кръв стая в Колхак, студеното отчаяние на седмината, пленени в зуркхана, спокойното равнодушие в очите на Наваи, когато лежеше в болничното легло и знаеше, че няма сила на земята, която би могла да спре такава група, ако тя успее да постигне първоначален успех. Те не бяха се отказали — в това той беше сигурен. Мащабите и обхватът на техните оръжейни сделки му говореха, че тия хора съвсем не са ограничен брой и че на мястото на всеки един техен загинал ще се изправят дузина, а може би сто души.
Не беше обаче само голото отмъщение, което го движеше сега. Този път страхът му не беше като онзи, който бе изживял във Виетнам. Онзи там бе суров, метален страх, движен единствено от голата жажда за оцеляване. А този беше хлъзгав и гаден, коварен като отрова и всепроникващ. Застрашаваше нещо повече от физическото му оцеляване. И сега, когато седеше в кабинета на Ростоворовски, той проумя, че единственият начин да овладее този страх, е да измъкне този призрак от сенките, в които той се спотайваше, и да се изправи срещу него на светло.
Ростоворовски и Фереще го завариха с поглед втренчен в огъня и мисли, блуждаещи надалеч.
— Добре ли си, Питър? — попита разтревожено момичето. Разговорът й с възрастния мъж беше хвърлил светлина върху доста неща. Сега вече й ставаха ясни много от нещата, които по-рано я бяха озадачавали и смущавали. Ростоворовски й беше разказал това, което знаеше за последните месеци на Питър в Иран, за Фуджико и за дългите му диалози със смъртта. Той не знаеше всички подробности, а и имаше много неща, които не можеше да каже, но и това, което й разказа, й донесе известно душевно спокойствие. През онази нощ, когато бе отишла в леглото му, тя се бе прилепила до него, без да я е грижа кой е той или къде ще отиде, когато настъпи утрото. Ръцете й се бяха отпуснали и тя бе заспала, а на сутринта бе станала и се бе облякла, смутена от начина, по който бе споделила леглото му. Сега обаче започваше да го вижда по-ясно, повече като мъж, а не като агент на ЦРУ.