Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
Рандал се стресна, после се усмихна.
— Бях се замислил — каза той. — Съжалявам, късно ли е вече? Трябваше да дойда при вас веднага щом свърших книгата.
— И какво мислиш, Питър? — запита Ростоворовски спокойно. Приличаше на учен, който не влага никакъв личен интерес в засегнатия предмет.
— Съгласен съм с теб. Те могат да бъдат много опасни. Трябва да ги спрем.
— И как предлагаш да го направим?
— Връщам се обратно в Иран, улавям следа там и завършвам онова, което започнах преди година.
Ростоворовски не каза нищо. Нямаше какво да каже, за да разубеди Рандал от безполезното му и опасно решение. Питър вече знаеше всичко, което беше известно и на него. Полякът съзнаваше, че е по-добре да не се опитва да го разубеждава. По време на годините си в ОСС и ЦРУ той бе виждал много мъже със същия израз и знаеше, че за тях път назад няма. Това бе нещо, с което се бе научил да живее, наблюдавайки мълчаливо как някой тръгва на среща с почти сигурна смърт. Малко от тях се бяха върнали, а тези, които бяха успели, бяха станали други. Това бе друг вид смърт, по-бавен, но и по-жесток.
Фереще седеше до Питър с ясното съзнание, че това е територия, в която кракът й няма място. И за нея няма достъп не защото беше жена — това бе нещо, което знаеше и което се беше научила да разпознава незабавно, нещо, което възпитанието й в иранско семейство я бе научило да разбира или поне да толерира, макар и никога напълно да прощава. Но това бе нещо различно, нещо видяно само веднъж, отдавна, в очите на едно момче, с което се беше запознала на шестнадесетгодишна възраст. То току-що се бе върнало от Виетнам. Сега, както и тогава, тя знаеше добре, че не може да се намеси. Но можеше поне да се опита да помогне.
— Питър — каза тя, — не знам какви са плановете ти и какво възнамеряваш да правиш, щом се върнеш в Иран. Аз обаче мисля, че ти трябва още информация. Трябва да си в състояние да ги намериш — не само шепа хора в една стая някъде, половин дузина някога, а да стигнеш до сърцето, до центъра. Мислех си откъде можеш да изровиш тази информация и ми се струва, че знам отговора. В Ню Йорк има една организация, която се занимава с изследвания на измаилизма. Нарича се Фондация за изследване на измаилизма и е прикрепена към Колумбийския университет. Имат офиси на Ривърсайд Драйв. Някои от учените там са американци и съм сигурна, че ще ти помогнат. Ако някой знае нещо за хората, които търсим, това са само те.
Рандал се замисли. Знаеше, че Фереще има право, че той се нуждае преди всичко от информация и че без нея е обречен на неуспех. Но сега, след като бе взел решение да се върне, искаше веднага да потегли за Техеран. Оставиха на Ростоворовски да вземе решение.
— Тя е права — каза старецът. — Без допълнителна информация все едно, че си мъртъв. Те са винаги на крачка пред теб, защитени от незнанието ти. Сега е твой ред. Научи всичко, което можеш: кой стои зад тях, в какво е тяхната сила и къде е слабото им място. Върни се в Ню Йорк, Питър. Започни издирването оттам.
Ростоворовски имаше право. Рандал вдигна глава и кимна. Той беше интелигентен агент, а не горила. Беше трениран да надхитрява своя противник, а не да го пребива.
— Юлиуш — каза той, — имам нужда от помощта ти. Трябва ми нов паспорт, с който да вляза в Иран без проблеми. А също така и съпровождащите документи, които вървят с него. Пари ще взема от Ню Йорк. Имам тайни депозити, от които мога да тегля. Никой не знае, че съществуват. Но ми трябва връзка за документите. Можеш ли да ми помогнеш?
Ростоворовски кимна.
— Това е лесно. Мога да го уредя още тази вечер. Имам човек в Ню Йорк, който може да свърши тази работа. Дере здраво кожи. Но е добър, най-добрият в бранша. Никой досега не е загазил заради неговото производство. Още тази нощ се захваща за работа и утре е готов. Остава само да получи снимката ти. Ще можеш да си ги вземеш, когато отидеш да го видиш.
— Има още нещо — прекъсна го Фереще. Полякът вдигна вежди. Досещаше се какво е то. — Ще му трябват два паспорта — каза тя. — Аз също заминавам.
Заблъскаха в два часа през нощта. Рандал се събуди веднага, стреснат от ударите, затихващи в празната къща. Блъскането се повтори отново, остро и настоятелно. Някой удряше по входната врата. Той чу как се отваря вратата на стаята на Ростоворовски и шума на влачещи се крака по дървения под отвън. Скочи от леглото, потръпвайки в непривичния студ, и си облече палтото, плъзгайки пистолета в джоба. Отвори вратата на спалнята. Старецът вече беше слязъл по стълбите и пресичаше всекидневната. Чукането продължи настойчиво: който и да беше, едва ли имаше намерение да се връща обратно, откъдето и да беше дошъл. Рандал рязко изви глава, дочул подозрителен шум — вратата на спалнята на Фереще се отвори и тя излезе при него на площадката.