Последният убиец

Докато Рандал разговаряше със стария евреин, в главната квартира на ЦРУ в Лангли течеше съвещание на високо равнище. Присъстваха шестимата висши политически мъже на Управлението. Тъкмо те преди няколко дни бяха дали зелена улица на плана за директен контакт с групата зад Наваи и пак те бяха определили Хауърд Стрейкър като отговорен за изпълнението на операцията. Сега той се опитваше да обясни какво се бе объркало. Говореше тихо, но с твърд глас.

— Успяхме да намерим Рандал. Местната полиция все още изпраща рутинни съобщения за всеки, който посети Ростоворовски, и ние ги слагаме в архива за евентуална бъдеща проверка. Направих проверка на всички, с които Рандал би могъл да влезе в контакт, и попаднах на съобщение, че полякът е имал посетители предишния ден: един мъж и една жена. Намерихме и двамата — Рандал и момичето, и мисля, че бих могъл да ги убедя да се върнат, но Ростоворовски се намеси…

— Имате ли някакво предположение какво го е накарало да постъпи така, мистър Стрейкър? — попита единият от шестимата, негър с посивяла коса и сериозно, набраздено от бръчки лице, познато на всички студенти по външна политика в Харвард.

Стрейкър поклати глава.

— Вероятно мога да разбера намесата му, но не и начина, по който го направи. Щеше да ме застреля, сигурен съм в това.

— Не мислите ли, че е бил засегнат от нашето предложение за сътрудничество с тази нелегална организация и че това е нещо, което не одобрява? — Този път въпроса зададе един млад мъж, адвокат, който бе предпочел вземането на решения иззад завесата пред заседанията на Върховния съд и който винаги бе знаел, че един ден този съд ще бъде негов. Моралните принципи бяха негов основен проблем.

Стрейкър отново поклати глава.

— Не, сър. Ростоворовски е бил замесван и в по-тежки случаи от този. Той играеше централна роля в преврата, който свали Мосадек и върна шаха на власт, и през годините, докато работеше там, си имаше работа с много по-деликатни проблеми. Той е прагматик, човек, който предпочита възможния най-широк поглед върху нещата.

— Значи тогава остава още нещо, нещо, което той определено е знаел.

— Това е и моето мнение, сър. В момента го разпитват на етажа под нас. Не мисля, че ще може да издържи много дълго.

Трети мъж се наведе напред с поглед, вперен в Стрейкър, сякаш се опитваше да го прикове с очи на стола му. Генерал Бъртън беше военният представител в съвета и приоритетите му не включваха сантиментите на морала.

— Доколкото разбирам, мистър Стрейкър, Ростоворовски вече ви е казал доста неща. Имам доклад пред себе си, който предава дословно първите му показания и представлява интересно четиво. Вие вярвате ли на нещо от това?

— Моля?

— Вярвате ли в нещо от казаното за „Убийците“, за „Гнездото на Орлите“ и „Повелителя на Аламут“? Има ли това някакъв смисъл за вас?

Стрейкър отвърна на погледа на Бъртън, без да трепне. Знаеше какво да отговори.