Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
— Може да стане пак същото. Може да има хора, които изобщо да не знаят, че съм го напускала.
— Може би ще е по-добре, ако напуснеш града и отидеш другаде, в Европа например. — Защо я изпращаше далеч, щом уж искаше тя да остане?
Тя изведнъж избухна. Гневът и разочарованието в гласа й го завариха съвсем неподготвен.
— А кога, по дяволите, очакваш да се върна към някакъв начин на нормален живот? Господи, бях преследвана от гангстери, майка ми бе убита в собствения ни дом, ЦРУ ми диша във врата и ти ми казваш просто да замина и да забравя за всичко това! Ню Йорк е моят дом! Имам дом тук и шеф, който от дни не е чувал нищо за мен. Посещавам вечерен курс лекции, имам приятели, с които прекарвам свободното си време. Ти си професионалист, плащат ти, за да си вършиш работата. Вероятно си много добър в това. Сега вече съм убедена. Можеш да бягаш до края на живота си, но всичко това е само част от работата ти, нали така? Аз обаче съм уплашена и сама. Тази работа ме засяга, и то повече, отколкото теб, защото докато не свърши всичко това, аз дори и носа си не мога да покажа на улицата, на която съм израснала, без да се оглеждам и да подскачам всеки път, когато някоя кола забави ход зад мен. Не мога да посещавам приятелите си, защото няма начин да им обясня и да ме разберат, и защото нямам право да рискувам живота им, като ги замесвам. Родителите ми са мъртви. И всеки един от моите роднини би могъл да бъде член на сектата. Е, а сега, мистър агент от разузнаването, какво ми предлагаш да направя?
Тя трепереше. Очите й бяха пълни със сълзи. Той я гледаше със съзнанието, че не може да даде отговор на въпросите й, че думите на утеха биха прозвучали като подигравка. Бе толкова погълнат от големите събития, от съдбите на президенти и размаха на международни заговори, че просто я бе забравил в този момент. И докато я гледаше, трескаво търсейки начин да разчупи мълчанието, което се беше издигнало като стена около тях, внезапно осъзна, че за него животът й е станал по-ценен от всички световни проблеми. Тя се бе превърнала във фокус на неговите тревоги, както преди, в самото начало, когато всичко, което имаше значение за него, беше Фуджико и нейната смърт. Смърт, забравена от всички, освен от него.
— Чуй ме — произнесе той най-накрая. — Остани в Ню Йорк в хотела за няколко дни, да кажем седмица. Щом разбера как стоят нещата в Техеран, ще ти се обадя и ако всичко е безопасно, ще можеш да отлетиш. Ще ти дам и един телефонен номер, чрез който ще можеш да се свържеш с мен, в случай че нещо тук се обърка. Това е най-доброто, което мога да предложа. Достатъчно ли е?
Тя кимна. Избухването бе преминало така, както бе дошло. Не се усмихна, но отново му протегна ръка и този път той безмълвно я задържа.
Същата вечер Рандал остави Фереще в хотела, за да се обади на приятеля на Ростоворовски. Едно посещение до депозитния сейф, за който беше се погрижил да е достъпен двадесет и четири часа в денонощието, му осигури достатъчно пари, за да плати за необходимите му документи. Мъжът живееше в района Уилямсбърг на Бруклин, един стар еврейски квартал, и беше известен само под името Яков. Рандал се чувстваше доста странно в тази част на Ню Йорк, с нейните плътно застроени улици, окичени с табели на иврит и идиш. Повечето магазини бяха затворени за идващата събота и улиците бяха почти празни.
Лесно намери адреса. Беше малък магазин на Лий Авеню с фирма, отпечатана на иврит и идиш, неразгадаема за него, с прашни прозорци, потъмнели от годините, и ръждясал обков на касата на вратата. Почука и зачака. Яков беше твърде бавен в отварянето, но най-после една фигура се появи зад пердето, което закриваше прозорчето. Ключалката превъртя и вратата бавно се отвори. Както и предполагаше Рандал, Яков беше полски евреин, работил с Ростоворовски по време на войната. Прегърбен и побелял, той изглеждаше крехък и болнав, но очите, които оглеждаха Питър, бяха остри, а ръцете, които държеше притиснати към гърдите си, не трепереха.
— Да? — попита той. — Какво има? Не знаете ли, че Шабат започна тази вечер? Елате утре вечер или в неделя сутринта. Елате утре и ще ви приема.
Старият евреин се накани да затвори вратата, но Рандал настойчиво я подпря с ръка.
— Моля ви — каза той. — Трябва да ви видя. Идвам от Юлиуш Ростоворовски. Той ме изпраща при вас. Необходима ми е вашата помощ, и то още тази нощ.
Старецът повдигна вежди и се вгледа по-внимателно в Рандал.
— Идвате от Юлиуш? — попита той. — Защо не казахте веднага? Щом той счита, че е важно, значи трябва да е така. Има ли човешки живот в опасност?