Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
Отдолу долиташе шум от гласове, отначало спокойни, след това тонът рязко се повиши. Рандал с ужас разпозна гласа на посетителя. Беше Хауърд Стрейкър. Настояваше да влезе с твърдението, че Рандал и момичето са при поляка. Ростоворовски възмутено отричаше да е виждал Рандал, но Стрейкър беше твърдо решен да влезе и да претърси лично къщата и въпреки протестите на стареца си проби път. Рандал се обърна към Фереще и й нареди да събере мигновено багажа им, после се насочи към стълбите и слезе долу.
— Здравей, Хауърд — поздрави той. — Доста те поизмъчих, а? Мислех си, че момчетата ти са по-добри. А сега, след като ме откри, можеш да си тръгваш, защото нямам никакво намерение да се прибирам с теб във Вашингтон.
Стрейкър пристъпи крачка към Рандал и спря, смутен от спокойствието му.
— Питър — започна той, — нищо не разбирам. Защо избяга? Защо беше онази глупава каскада след Устър Стрийт? Защо просто не доведе момичето в Лангли, както се бяхме договорили? Ние само искахме да й помогнем, да поговорим с нея.
— Дрън-дрън — възрази Рандал. — Тя ми каза за вонящото предложение на Горман, за вашия план да сключите нещо като сделка с онази шайка в Техеран. И откога така? След като се появи Наваи? Или още преди това, може би от началото на кризата със заложниците? Или даже от още по-рано, още от Иран, докато аз бях в болница? Или ти и Стюарт сте планирали всичко още от самото начало и просто сте забравили да ми кажете, така ли е? Е, сега вече можеш да ми кажеш, Хауърд, и после да си обираш крушите.
Стрейкър побледня. Не беше очаквал такава масирана атака.
— Съвсем не беше така, Питър — протестира той. — Ти не разбираш. Това е нещо съвсем отскоро. Не беше моя идея, повдига ми се от цялата тая работа, но…
— Просто изпълняваш заповеди, Хауърд, нали? Чувал съм това и преди.
— Истина е, Питър, кълна ти се. Заповедта е от много високо, на ниво външна политика. Искаме да измъкнем заложниците и после отново да стъпим в страната. Ставките са много високи, ти просто нямаш представа…
— Значи вие мислите, че можете да сключите сделка с онези, които за малко не успяха да убият президента! Направо ме сбърквате, момчета. Но вече можете да ме отпишете от екипа. Чакат ме много по-важни неща. Трябва да уредя някои сметки.
Лицето на Стрейкър се промени; изразът му стана твърд. Той поклати глава.
— Всичко това е минало, Питър. Вече сме в настоящето и двамата с момичето се връщате с мен в Лангли. Отвън чакат двама мъже и един джип. Не усложнявай нещата, Питър. Не аз ръководя тази операция, нямам такива пълномощия. Изпратиха ме, защото те познавам и защото ги помолих. Човекът, който отговаря за операцията, пет пари не дава за теб, Питър. Те просто ще те убият, ако се опиташ да се измъкнеш и има опасност да кажеш на някого за операцията. Ако само се разчуе какво сме планирали, ще настане истински ад, и то не само в Иран, но и в целия Среден изток. Да не говорим за либералите тук. Така че моля те, Питър, просто ми помогни, върни се с мен в Лангли и ми довери момичето, и всичко ще е наред. Ще забравим всичко това. Ще го припишем на временно нервно разстройство, като го обясним с тежките ти наранявания в Иран. Затова иди горе, облечи се и кажи на момичето, че и то идва с нас. Боя се, че и ти трябва да дойдеш с нас, Юлиуш — добави той, обръщайки се към Ростоворовски.
И изведнъж млъкна и замръзна. Старецът бе насочил пистолет в гърдите му. Рандал забеляза, че ръцете на побелелия мъж вече не треперят.
— Питър — каза полякът, — върви горе за Фереще. Аз ще забавлявам Стрейкър, докато се отдалечите. С приятелчетата му ще трябва да се справиш сам.
Още докато говореше, Фереще се появи на горното стъпало с палто и с две чанти в ръце. Върху едната бяха нагънати дрехите на Рандал. Тя бързо слезе долу с поглед вперен в странната групичка до вратата. Рандал се обърна, грабна дрехите си и бързо се облече. После взе едната от чантите.
— Джипът е отзад, Питър — каза Ростоворовски, без да отделя и за миг погледа си от Стрейкър. — Ключовете са на таблото и резервоарът е пълен. Карай с гръб към къщата право напред около половин миля и след това завий надясно на четиридесет и пет градуса. След около четвърт миля ще видиш брега в далечината. Тази вечер има луна и видимостта е добра. Гледай за единично дърво, доста по-високо от останалите, вдясно на брега. Карай право към него. Каквото и да правиш, не се отклонявай много от този маршрут. Ледът на места е слаб. Довиждане, Питър, довиждане, Фереще. И… късмет.