Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
— Накъде?
Тя се обърна и го погледна. Очите й търсеха утеха, която той не можеше да й даде. Той отпусна съединителя и потегли надясно, надявайки се, че ще стигнат до брега.
37.
Ню Йорк
Сряда, 21 декември
Изоставиха джипа щом стигнаха нос Винсънт и освободиха наетата кола от гаража на Дан Уилис. Дан не беше много доволен, че го будят по това време, но щедрият бакшиш размекна сърцето му. Преди да тръгнат, Питър го дръпна за рамото.
— Знаеш ли — каза той, — ще ти бъда задължен, ако си траеш, че си ни виждал. Само да подуши мъжът й какво е станало, и ще си имаме големи неприятности. Разбираш, нали? Така че, ако някой се домъкне и започне да разпитва, нито си ни виждал, нито си ни чувал.
Уилис кимна. Ръката му стискаше банкнотите, които му беше подал Рандал. Не беше много сигурен дали одобрява стореното от тези двамата. Копоите обаче му бяха още по-несимпатични, а и едва ли имаше нужда от неприятности. Защо изобщо трябваше да казва нещо на някого?
Стигнаха Ню Йорк към десет, оставиха колата в Горен Ист Сайд и взеха метрото. После поеха пеш до един хотел на Западна 23-та улица в Челси заради особената анонимност и дискретност, която се гарантираше на странната и разнообразна клиентела. Марк Твен беше отсядал тук, както и Дилан Томас и Артър Милър. Сравнително неотдавна Боб Дилън и Леонард Коен се бяха настанили в хотела и дори бяха написали песни за това. Беше евтино и шумно и никой не се интересуваше кой кой е, а още по-малко какво прави. Никой в Челси не се интересуваше от нищо, а Рандал търсеше точно това.
Нае две съседни стаи без връзка между тях. Чувстваше, че Фереще има нужда да бъде сама, че самотата и е повече необходима, отколкото чувството за сигурност, което би й дала общата врата. Предишната нощ го бе видяла да убива двама души, макар и в самозащита. Крехкото доверие, което се бе появило между тях, когато бяха при Ростоворовски, беше почти разрушено. Беше разбрала, че той не работи за Стрейкър, но между тях все още стояха преградите на неяснотите и тя имаше нужда от време, за да обмисли новия развой.
Прекараха следобеда в почивка и след доста късна вечеря отново обсъдиха нещата. Фереще все още искаше да го придружи в Техеран, но той беше твърдо решен да я остави в Ню Йорк.
— Искам да дойда с теб — каза тя. — Нищо не мога да направя тук сама.
— Не, Фереще, там е много по-опасно. Това, което имам да свърша в Иран, е свързано с рискове, сериозни рискове. Тази работа не те засяга толкова, колкото засяга мен. И освен това за мен е по-добре да си в Ню Йорк — тук има доста неща, които трябва да се свършат.
— Като например?
— Например да предадеш един доклад там, където трябва, ако възникне нужда. Ако нещо ми се случи в Иран, ти и Юлиуш ще сте единствените хора, които знаят какво е станало. Ако Стрейкър не осигури мълчанието на Юлиуш. Имам намерение да напиша доклада тази нощ. Ако утре научим нещо в твоя институт, ще го добавя. След това ще бъде в ръцете ти, докато се върна или докато научиш, че нещо се е объркало. Това в случай, че не се върна.
Изведнъж ръката й се протегна през масата и здраво стисна неговата.
— Не обичам да ме зарязват в тила като безпомощна женичка във второразреден филм. Мога да ти бъда полезна в Техеран. Там никой не ме познава и ще мога да ходя навсякъде, където за теб е опасно.
Той погали ръката й.
— Бих искал да е така, но за съжаление не е. Сама жена в Техеран днес не би могла да направи нищо, даже и увита във фередже. Не си била там от години, не знаеш изобщо как да се държиш. И ще допуснеш грешки. Фатални грешки.
Тя изтегли ръката си, примирена, без да е в състояние да оспорва думите му, с ясното съзнание за правотата му.
— А ако и в Ню Йорк стане опасно? — попита тихо тя.
Той се навъси, после поклати глава.
— Защо да става? Никой не знае, че си тук, и никой няма причина да те търси.
— Беше опасно преди — каза тя, като леко повиши глас.