Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
Ростоворовски се усмихна и затвори книгата.
36.
Хилядата острова
20-21 декември 1979
Ростоворовски постави книгата на мястото й и се върна до фотьойла си. Седна и замълча за момент, потънал в мисли, после заговори.
— Това, разбира се, е само легенда — продължи той, — но тя се базира на няколко неоспорими факта. Федаините на Хасан са били много добре тренирани за задачите, които им предстояли. Били обучавани на чужди езици, на обичаите на други религии, на етикета, използван в други дворове, за да се внедрят по най-добрия начин. Както пише Марко Поло, шефът им е могъл да ги изпрати в двореца на враг с друга вяра — избраният убиец би се настанил там като слуга или музикант, или каквото и да е, би печелил доверието на околните месеци, дори години, докато дойде командата да прониже жертвата си. Ако поразмислите над историята на Марко Поло, ще забележите, че неговата версия на събитията е едно преувеличено отражение на истината, деформирана от истинския ужас, който убийците всявали навсякъде. Не минало много време и всяка подозрителна смърт минавала за тяхна сметка. Никой не се чувствал сигурен за живота си. Може би това се дължало на хашиша, а може би не. Но не наркотиците са били средството, направило федаините такива съвършени убийци. По-скоро това е бил техният зловещ фанатизъм, тяхното безусловно подчинение на една кауза и съвършеният систематичен подход към занаята им на убийци. В историята винаги е имало убийци, но измаилитските федаини са станали нарицателно име.
Старецът спря за момент, после се подсмихна.
— Бих пийнал още една чаша кафе, ако не възразявате. С капка — две уиски.
Рандал и Фереще станаха. Ростоворовски ги заведе в кухнята и свариха кафе. Старецът наля три чаши и добави във всяка доста повече от две капки уиски.
— Юлиуш, разказът звучи почти фантастично — каза Рандал. — Но едва ли в наше време наоколо има убийци, измаилитски убийци имам предвид.
Ростоворовски замислено отпи от кафето си.
— Не знам, Питър, просто не знам. От всичко, което ми разказа, и от съдържанието на писмото, което разшифровах, това съвсем не изглежда нереално. Но кои са те, откъде идват — това вече е друг въпрос, и то такъв, на който не мога да отговоря. Естествено, първите убийци отдавна са измрели. През тринадесети век групите в Иран загубили повечето от силата си, после през 1256 година монголите нахлули в Иран и разрушили всички измаилитски крепости, включително и Аламут. Оцелелите измаилити преминали в нелегалност или избягали в Индия, където променили вярата си и станали известни като кходжас — миролюбива общност, която предпочитала да забрави за делата на предците си. Малцината останали в Иран се затворили напълно в себе си. По-късно, през 1830 година, водачът на иранските измаилити, Ага Хан Махалати, станал губернатор на Керман. През 1842 година въстанал срещу централното правителство, но бил победен и избягал в Бомбай. Сегашният Ага Хан е пряк негов потомък и е признат за имам на измаилитите по целия свят. В днешни дни можете да срещнете измаилити в Индия, Източна Африка, Сирия, Афганистан и на доста други места. Както ще потвърди Фереще, те са съвсем кротки. Не се месят в политиката, поддържат реноме на скромни общности и избягват религиозните екстремисти, все едно че са чума — диаметрална противоположност на убийците на Хасан ал Сабах. От нощес обаче си задавам един въпрос: а ако все пак съществува група, предана на политиката и методите на Хасан? Или някой е решил да съживи всичко това? Защото ако всичко това става, то лесно би могло да прерасне в нещо много сериозно.
Старецът замълча и се втренчи в пространството пред себе си с ум, обзет от мисли, които не можеше да произнесе на глас. Секундите летяха, без никой да наруши мълчанието; очите на младия мъж и момичето оставаха впити в лицето на Ростоворовски. И когато той отново заговори, в гласа му имаше някаква напрегнатост, дълбока загриженост. Рандал усети, че го побиват тръпки.