Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Тоя ще умре. Веднага. Мъчително и бавно.
— Познаваше ли я? — попита дьо Лунвил.
— Да — отвърна Ерик, отчасти учуден, че дьо Лунвил не я е виждал. — Беше само на четиринайсет години.
— Това са селянки! — каза един от пленените. — Не знаехме, че принадлежат на някого.
Ерик пак тръгна напред, но този път дьо Лунвил го блъсна с рамо и го върна крачка назад.
— Ще действуваш само по заповед! — кресна той.
И като се обърна към тримата мъже, попита:
— От кой отряд сте?
— Ами, капитане, ние просто търсехме къде са останалите от нашите — отвърна Кули.
— Вие ли нападнахте кервана на половин път езда на север оттук?
Усмивки от счупени и почернели зъби посрещнаха въпроса.
— Е, няма да е правилно да си приписваме всичко. Имаше още седем момчета. Но се сдружиха с една група и искаха да нападнат укреплението в селото. Шефът им беше едър дебелак на голям дорест кон — той ги събра всички заедно.
— Цила — каза дьо Лунвил. — Ще се разправя с него някой ден.
— Ние наблюдавахме от гората — продължи Кули — и отидохме да видим какво може да се вземе, когато започнаха да се оттеглят. Видяхме тези две жени да бягат от една запалена къща, така че решихме да се позабавляваме. — Той кимна към мъртвата Ембриса и все още вцепенената Финиа. — Не искахме да сме толкова груби, но можахме да открием само тия двете, а бяхме петима. Ще ви заплатим в злато, ако са били ваши, капитане, за да оправим нещата, нали разбирате. Няма да търсим сметка за двете момчета, които вече убихте. Ние сме убили само една жена. Двама за една звучи повече от честно. Дайте на другата няколко часа почивка и тя ще може да обслужи и вас шестимата, а в добавка и двама от нас.
— На колене — изкомандва дьо Лунвил. Биго, Натомби и Луис натиснаха тримата пленници да коленичат.
— Искам тоя — каза Ерик и посочи Кули. — Искам да му заровя лицето в мравуняк и да го видя как пищи.
Дьо Лунвил се обърна и халоса така силно младежа по лицето, че Ерик клекна зашеметен от неочаквания удар.
Погледът му постепенно се проясни и той видя дьо Лунвил, който се беше спрял до първия пленник. С късо, пестеливо движение той измъкна камата си, сграбчи косата на мъжа и като повдигна главата му, му преряза врата с едно-единствено замахване.
Другите двама се опитаха да станат, но Биго и Луис ги държаха здраво. Преди Ерик да успее да се изправи и другите двама бяха екзекутирани. Ерик направи колеблива стъпка, тръсна глава, за да дойде на себе си, и отиде пред трупа на Кули. Дьо Лунвил кресна:
— Погрижи се за жената. — Ерик се колебаеше, но нов вик го извади от унеса му. — Веднага!
Двамата с Ру отидоха при жената, чиито очи гледаха с празен поглед към небето. Когато коленичиха до нея, очите й като че ли започнаха да виждат. Тя позна Ерик и Ру и прошепна:
— Свършиха ли? — Ерик кимна, а Ру свали наметката си, за да я покрие. Помогнаха й да се изправи, но тя се олюля и Ру я подхвана през кръста. Жената погледна към Ембриса.
— Казах й да им се подчинява и да прави каквото й кажат. Тя ги дращеше и хапеше. Пищеше и плачеше и са й счупили носа. А после са й запушили устата и се е задушила.
Ерик кимна на Ру да я отведе при конете. Свали собственото си наметало и покри тялото на девойката. Понесе я внимателно. Изглеждаше като заспала. Младежът тихо прошепна:
— Сега вече никога няма да си намериш богат съпруг.
Стигна последен до конете и видя, че дьо Лунвил държи поводите на неговия кон. Подаде тялото на момичето на сержанта, качи се на седлото и пое трупа от дьо Лунвил. Сержантът яхна коня си, а Ерик преглътна и тихо каза:
— Позволихте им да се отърват леко.
— Знам — отговори дьо Лунвил замислено.
— Трябваше да се пекат на бавен огън.
— Заслужаваха да се мъчат, но аз не позволявам такива работи.
— Защо? Какво ви интересува съдбата на боклуци като тях?
Дьо Лунвил застана по-близко до Ерик, така че бяха почти рамо до рамо, и му отговори:
— Не ме интересува какво ще се случи с тия кучета. Можеш да ги режеш парче по парче цяла седмица и не бих дал и пукната пара за тях. Но ме е грижа какво ще стане с тебе, Ерик.
И без да чака отговор, дьо Лунвил дръпна юздите, понесе се напред и викна:
— Бързо към селото! Ще трябва доста да яздим, за да настигнем капитана.
Младежите потеглиха след него. Ерик не беше съвсем сигурен, че е разбрал какво има предвид дьо Лунвил, но се чувстваше притеснен от думите му.