Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Филип отново се зае с организирането на нещата. Каза на Милий Магерника да направи каша за всички и заръча на Кътбърт Белоглавия да отвори бъчва със силно вино, за да се стоплят, докато чакат. Заповяда да разпалят огъня в къщата за гости и по-старите монаси влязоха да се скрият от студа. Заваля, вятърът взе да навява леденостудени пелени от дъжд и пламъците в разрушената църква бързо изтляха.
Когато всички отново се разшетаха, приор Филип се отдалечи от къщата за гости и тръгна към храма. Том го видя и го последва. Успееше ли да се справи добре с това, можеше да работи тук с години.
Филип стоеше загледан към доскорошния западен край на катедралата и клатеше тъжно глава все едно, че собственият му живот е рухнал в развалини. Том застана смълчан до него. След малко приорът отново тръгна покрай северната страна на сградата през гробищата. Строителят закрачи с него и заоглежда щетите.
Северната стена на кораба все още стоеше, но северният трансепт и част от канцела бяха паднали. Църквата все още имаше източен край. Завиха покрай него и погледнаха към южната стена. По-голямата й част се бе срутила и южният трансепт беше рухнал в църковния двор. Пристройката на катедралния съвет още стоеше.
Стигнаха до свода, който водеше към източния портик на двора. Там ги спря купчината отломки. Изглеждаше пълна бъркотия, но опитното око на майстора успя да види, че самите портици не бяха пострадали много зле, само бяха заровени под нападалите руини. Заизкачва се върху натрошените камъни, докато успя да погледне вътре в църквата. Точно зад олтара имаше полускрито стълбище, което водеше към криптата, която се намираше под хора. Надникна вътре и огледа каменния под за следи от напукване. Не видя такива. Имаше добър шанс криптата да е оцеляла непокътната. Нямаше да го каже на Филип засега: щеше да спести добрата новина за критичен момент.
Филип беше отишъл до задната страна на спалното помещение. Том побърза да го догони. Сградата не бе пострадала. Продължиха напред и откриха, че повечето други манастирски постройки бяха общо взето непокътнати: трапезарията, кухнята, пекарната и пивоварната. Приорът можеше и да намира някаква утеха в това, но изражението му остана скръбно.
Приключиха обиколката там, откъдето бяха започнали, пред разрушения западен край, след като бяха описали пълен кръг около манастирския двор, без да си кажат дума. Филип въздъхна тежко и наруши мълчанието.
— Дяволът направи това.
„Това е моят миг“, каза си Том. Пое си дълбоко дъх и рече:
— Би могло да е Божия работа.
Филип го погледна изненадано.
— Как така?
Строителят отвърна предпазливо:
— Никой не пострада. Книгите, съкровището и мощите на светеца бяха спасени. Само църквата бе унищожена. Може би Господ е поискал нова църква.
Филип се усмихна скептично.
— И предполагам, че Господ е поискал ти да я построиш.
Не беше чак толкова замаян, за да не се досети, че нишката на мисълта на Том може да е личен интерес.
Той устоя на своето.
— Може и така да е — отвърна упорито. — Не дяволът изпрати майстор строител тук в нощта, когато църквата изгоря.
Филип извърна поглед.
— Е, ще има нова църква, но не знам кога. А какво да правя междувременно? Как може да продължи животът на манастира? Ние сме тук единствено заради богослужението и учението.
Беше изпаднал в дълбоко отчаяние. Това бе моментът, в който можеше да му се вдъхне нова надежда.
— Двамата с момчето ми бихме могли да разчистим църковния двор и да го подготвим за използване до седмица — каза той, като се постара гласът му да прозвучи по-убедено, отколкото се чувстваше.
Филип се изненада.
— Наистина ли? — След това изражението му отново се промени. Отново изглеждаше съкрушен. — Но какво ще използваме за църква?
— А криптата? Можете да водите службите там, нали?
— Да… би могло да се получи много добре.
— Сигурен съм, че криптата не е пострадала сериозно — каза Том. Беше почти вярно: беше почти сигурен.
Филип го гледаше все едно, че беше ангел на милостта.
— Няма да отнеме много време да разчистим пътека през развалините от двора до стъпалата на криптата — продължи майсторът. — Повечето от църквата от онази страна е напълно унищожено, което колкото и да е странно, е добре, защото означава, че няма повече опасност от срутване на зидария. Ще трябва да огледам стените, които все още стоят и може би ще се наложи да укрепя някои от тях. След това ще трябва да се проверяват всеки ден за пукнатини и дори така не бива да влизате вътре при буря. — Всичко това беше важно, но Том усещаше, че Филип не го разбира. Това, което Филип искаше от Том сега, бяха положителни новини, нещо, което да повдигне духа му. А начинът да бъде нает бе да му предложи каквото искаше. Промени тона си: