Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
— С някои от по-младите ви монаси на работа при мен, бих могъл да наместя нещата така, че да можете да подновите поне донякъде нормалния манастирски живот… До две седмици.
Филип го зяпна.
— Две седмици?
— Дайте ми храна и подслон за семейството ми, а надниците ми можете да платите, когато имате пари.
— Можеш да ми върнеш манастира до две седмици? — повтори невярващо Филип.
Том не беше сигурен, че ще може, но и три да отнемеше, никой нямаше да умре от това.
— Две седмици — твърдо заяви той. — След това можем да съборим останалите стени — това е майсторска работа, имайте предвид, ако искаме да стане безопасно — след това да разчистим отломките, да струпаме камъните за повторна употреба. Междувременно можем да планираме новата катедрала. — Том затаи дъх. Беше направил всичко по силите си. Разбира се, че Филип щеше да го наеме сега!
Филип кимна и за първи път се усмихна.
— Мисля, че наистина Бог ви изпрати — рече той. — Хайде да закусим, а после можем да започнем работа.
Том въздъхна облекчено.
— Благодаря ви. — В гласа му имаше трепет, който не можа да прикрие, но изведнъж вече му беше все едно и с едва сподавен хлип промълви: — Не мога да ви кажа колко много означава това за мен.
След закуската Филип проведе импровизиран съвет в склада на Кътбърт под кухнята. Монасите бяха притеснени и възбудени. Бяха мъже, избрали или примирили се с живот в сигурност, предсказуемост и еднообразие, и повечето от тях бяха ужасно объркани. Смущението им трогна сърцето му. Почувства се повече от всякога като пастир, чийто дълг е да се грижи за глупави и безпомощни същества. Само че тези хора не бяха безмозъчни животни, бяха негови братя и Филип ги обичаше. Бе решил, че най-добрият начин да ги утеши, е като им каже какво предстои, за да вложи неспокойната им енергия в тежък труд и да ги върне колкото може по-скоро в някакво подобие на ежедневна рутина.
Въпреки необичайната среда, Филип не съкрати ритуала на катедралния съвет. Разпореди четене житието на мъченика за деня, последвано от възпоминателните молитви. Точно за това бяха манастирите: молитвите оправдаваха съществуването им. Все пак някои от монасите бяха неспокойни, затова той избра Двадесета глава от Правилото на Свети Бенедикт, частта озаглавена „За благоговението при молитва“. Последва заупокойната. Познатият ритуал успокои нервите им и той забеляза, че уплахата, изписана на лицата около него бавно се заличи, щом монасите разбраха, че светът им в края на краищата не е свършил.
Накрая Филип стана за слово.
— Катастрофата, която ни сполетя тази нощ е само физическа — започна той, влагайки в гласа си колкото може повече топлина и утешение. — Нашият живот е духовен. Нашата работа е молитва, богослужение и размишление. — Бавно огледа из помещението, за да улови колкото може повече погледи и да се увери, че е задържал вниманието им, след което заяви: — Ще подновим тази работа до няколко дни, това ви го обещавам.
Помълча, за да могат тези думи да попият в умовете им и успокоението, заменило напрегнатостта в стаята, стана почти осезаемо. След това продължи:
— Господ в своята мъдрост ни изпрати вчера майстор строител, за да ни помогне да излезем от тази криза. Той ме увери, че ако работим под негово указание, можем да имаме портиците годни за употреба до една седмица.
Последва приглушено мърморене на радост и изненада.
— Боя се, че църквата ни изобщо няма да може да се използва за служби повече — ще трябва да се съгради наново, а това ще отнеме много години, разбира се. Но Том Строителя вярва, че криптата не е пострадала. Криптата е осветена, така че можем да провеждаме богослуженията си там. Том твърди, че може да я направи безопасна за една седмица след довършването на портиците. Тъй че, както виждате, можем да подновим нормалното си богоугодно дело навреме за неделята преди Велики пости.
Облекчението им отново бе осезаемо. Филип разбра, че е успял да ги утеши и да им вдъхне увереност. В началото на този съвет бяха наплашени и объркани. Сега вече бяха спокойни и обнадеждени. Добави:
— Братята, които се чувстват твърде немощни, за да се заемат с физически труд, ще бъдат извинени. На братята, които работят по цял ден с Том Строителя, ще бъде позволено червено месо и вино.
Филип седна. Ремигий пръв взе думата.
— Колко ще трябва да плащаме на този строител? — попита той с подозрение.
Винаги можеше да се разчита на Ремигий, че ще се опита да намери недостатък.