Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
смятал за красива. Прииска му се да я разтърси.
— Бих могъл — каза той, учуден от студенината в собствения си глас. — Не можеш обаче да
ми предложиш много. Мога да си тръгна и да те оставя на Лилит, за мен не би имало голямо
значение.
— Напротив — рече тя. Гласът й беше нисък. — Магнус те обича. Не би те обичал, ако си
способен да оставиш някого в беда.
— Той е обичал и теб — каза Алек.
Тя се усмихна горчиво.
— Очевидно си е взел поука.
Алек леко се залюля на токовете си.
— Виж — каза той, — кажи ми истината. Ако го направиш ще те освободя и ще те върна на
Клейва. Те ще се отнесат по-добре към теб от Лилит.
Тя погледна окованите си за тръбата китки.
— Клейвът ме окова. Лилит ме окова. Не виждам голяма разлика.
— Изборът е твой. Можеш да се довериш на мен или на нея — отвърна Алек. Знаеше, че
рискува много.
Изчака няколко напрегнати мига и накрая тя каза:
— Много добре. След като Магнус ти вярва, и аз ще ти се доверя — тя вдигна глава и се
опита да изглежда колкото може по-достойно, въпреки разкъсаните дрехи и окървавената
коса. — Лилит дойде при мен, не аз отидох при нея. Беше чула, че се опитвам да се върна
като водач на манхатънския клан на мястото на Рафаел Сантяго. Каза, че ще ми помогне, ако
аз помогна на нея.
— Като убиваш ловци на сенки?
— Тя искаше кръвта им — каза Камила. — За бебетата. Инжектираше кръв на ловци на
сенки и демонска кръв на майките и се опитваше да повтори онова, което Валънтайн беше
направил на сина си. Обаче не се получи. Раждаха се изроди и умираха — тя улови
отвратения му поглед и добави. — Отначало не знаех за какво й е кръвта. Може да не ме
харесваш, но не си падам по убийства на невинни.
— Можеше да й откажеш — каза Алек. — Тя просто ти е предложила.
Камила се усмихна уморено.
— Ако искаш да живееш векове като мен — рече тя, — трябва да знаеш как да играеш. Да
избираш правилните съюзници в подходящия момент. Да си не само със силните, а и с
онези, за които вярваш, че могат да те направят по-силен. Знаех, че ако не се съглася да
помогна на Лилит, тя ще ме убие. По природа демоните са недоверчиви и щеше да си
помисли, че ще отида при Клейва и ще им издам плановете й, дори и да й бях обещала да
мълча. Реших, че Лилит представлява по-голяма опасност за мен от вашия вид.
— А и не си имала нищо против да убиваш ловци на сенки.
— Те бяха членове на Кръга — каза Камила. — Бяха убивали от моя вид. И от твоя.
— А Саймън Люис? Защо се интересуваше от него?
— Всеки би искал Дневния вампир да е на негова страна — сви рамене Камила. — И знаех,
че носи Знака на Каин. Един от вампирите на Рафаел все още ми е верен. Той ми даде тази
информация. Малко долноземци знаят за Саймън и това го прави ценен съюзник.
— Това ли иска Лилит от него?
Камила ококори очи. Кожата й стана много бяла и под нея Алек забеляза как вените й
потъмняха, структурата личеше ясно под белотата на лицето й, като напукан порцелан.
Гладуващите вампири накрая полудяваха и губеха съзнание, ако дълго време не бяха пили
кръв. Колкото по-стари бяха, толкова повече можеха да издържат, но Алек нямаше как да не
се запита от колко време не се беше хранила.
— Какво искаш да кажеш?
— Очевидно е примамила Саймън да дойде тук — каза Алек. — Някъде в сградата са.
Камила впери поглед в него за момент, после се разсмя.
— Истинска ирония. Тя така и не го спомена пред мен и аз не й казах за него. А явно и двете
сме преследвали една и съща цел. Ако тя го търси, то е заради кръвта му. Ритуалът, който
извършва, със сигурност включва кръв. Неговата кръв, кръв на долноземец и ловец на сенки.
Определено ще й е от голяма полза.
Алек почувства безпокойство.
— Но тя не може да го нарани. Знакът на Каин…
— Ще намери начин да заобиколи тази пречка — каза Камила. — Тя е Лилит, майка на
магьосниците. Жива е от много време, Александър.
Алек се изправи на крака.
— Тогава по-добре да разбера с какво се е захванала.
Веригата на Камила издрънча, когато тя се опита да се изправи на колене.
— Чакай… Ти каза, че ще ме освободиш.
Алек се обърна и я изгледа.
— Не е вярно. Казах, че ще те предам на Клейва.
— Но ако ме оставиш тук, Лилит може да ме намери първа — тя отметна зацапаната си
коса; лицето й се напрегна. — Александър, моля те. Умолявам те…
— Кой е Уил? — попита Алек. Думите излязоха рязко, неочаквано и за него, и той се ужаси.