Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
Сянката му изпъкваше на брезента отзад, черна, безформена и заплашителна. Отвън се чуваха шумовете от разкопките, но въздухът в палатката беше тих и неподвижен, сякаш беше част от някакъв друг свят. Настъпи тишина. Тара бавно се изправи.
— Аз не знам много за Египет — каза тя, изправи се пред мъжа и го погледна в очите, — но знам, че баща ми, чиято смърт лежи на вашата съвест, обичаше тази страна и нейното наследство, и нейния народ. Обичаше ги повече от вас. Погледнете какво правите тук. Унищожавате. Баща ми не би го направил никога. Той искаше да опази миналото. А вие искате да го продадете на онзи, който ще плати най-много. Вие сте лицемерът.
Устните на мъжа се свиха и за миг тя си помисли, че ще я удари. Но ръцете му останаха отпуснати.
— Това плячкосване на армията не ми доставя никакво удоволствие, госпожице Мъдрей. Но понякога в името на по-висша цел се налага да се вършат неприятни неща. Ако част от нашето наследство трябва да се пожертва, за да се освободим от потисниците си, така да бъде. Съвестта ми е чиста.
Той задържа още малко погледай, след което бавно клекна пред лампата.
— Аз изпълнявам Божията воля. И Бог го знае. Бог е с мен.
Той посегна и сложи ръката си върху нажежения метал. Лицето му истина все така каменно и очите му дори не премигнаха. Миризма на изгоряла плът удари ноздрите на Тара. Доповръща й се.
— Не подценявайте силата на вярата ни, госпожице Мъдрей. Именно затова всеки мой последовател носи на челото си белега на вярата. За да покаже дълбочината на убежденията си. Вярата ни е непоклатима. Не страдаме от съмнения.
Стори й се, че той остана така цяла вечност, впил поглед в нея, с горяща ръка и безизразно лице. Накрая се изправи с огромна бяло-червена рана на дланта.
— Ти ме попита защо съм дошъл тук, доктор Ласаж. Не, както предположи, да видя вас, моите затворници. По-скоро за да видите мен, вие, моите затворници. Да видите и да разберете. — Той ги изгледа продължително и тръгна към изхода.
— Нали знаеш, че няма да стане? — извика след него Даниел. — Да изкопаеш цяла такава армия и да я продадеш. Ще намерите само нищожна част от онова долу. И тогава ще дойде някой друг и ще намери останалото и стойността на онова, което притежаваш, ще се срине. Безсмислено е, освен ако не притежаваш всичко.
Саиф ал-Таар се обърна. Усмихваше се.
— Имаме си план, доктор Ласаж. Бог ни даде армията и Бог ще се погрижи да пожънем благата.
После им кимна и се стопи в нощта.
Оазисът Сива
Точно когато Халифа паркираше в двора на единствената бензиностанция-сервиз в Сива, токът спря и цялото поселище потъна в мрак.
— Ако искате бензин, ще трябва да почакате — каза обслужващият. — Помпите няма да тръгнат, докато не пуснат тока.
— И колко време няма да има ток?
Мъжът сви рамене.
— Пет минути, пет часа. Идва, когато си иска. Веднъж чакахме два дни.
— Надявам се да е по-скоро.
— Инша-Аллах — каза мъжът.
Халифа паркира в края на двора и излезе. Беше студено и той отвори джипа и си взе якето. Една магарешка каруца изтрополи по улицата, с три жени в черно, увити с шалове, които криеха лицата им и им придаваха безформен вид, като на омекнали восъчни фигури. Някакъв генератор оживя с кашлица.
Той се разходи, разтъпка схванатите си крака, след което запали цигара, влезе в магазинчето за безалкохолни напитки в края на площада и си купи чай. Наблизо имаше една дървена пейка и той седна, извади от джоба си мобилния телефон на Абдул и избра номера на Хосни. Зет му вдигна на петото иззвъняване.
— Хосни, здравей, Юсуф съм.
От другата страна се чу рязко поемане на въздух.
— По дяволите, Юсуф, какво става? Търсиха те от тайните служби. Къде си?
— В Бахария — излъга Халифа.
— В Бахария!? Какво правиш там?
— Полицейски работи. Не мога да ти давам подробности.
— Идваха в офиса ми, Юсуф! Не разбираш ли? Тайните служби идваха в офиса ми. Имаш ли представа как може да ми се отрази това на бизнеса? Светът на растителни мазнини е малък. Веднага плъзват слухове.
— Съжалявам, Хосни.
— Ако дойдат пак, ще се наложи да им кажа къде си. Намираме се в много деликатен стадий на проекта за сусамовото масло. Не мога да позволя такива истории да му попречат.