Спомен за светлина

- Тези тактики не са лоши - каза Трам, зачетен в току-що получените заповеди. - Кралицата разбира от военно дело.

- Слуша добре тези, които разбират от тактика, и не се намесва - отвърна Перин.

- Точно това имах предвид, момче - каза Трам с усмивка. - Командването не винаги се свежда до това да казваш на хората какво да правят. Понякога трябва да се отдръпнеш от пътя на тези, които си разбират от работата.

- Мъдри думи, Трам. - Перин се обърна на север. - Съветвам те да ги прилагаш, защото вече командваш ти.

Виждаше Ранд сред въртоп от цветове. Ранд говореше с Моарейн на някакъв гол скалист хребет. Бяха почти готови за нахлуването в Шайол Гул. Притеглянето, което усещаше от Ранд, се усили. Перин скоро щеше да му е нужен.

- Перин? - попита Трам. - Каква е тази глупост за командването?

- Разполагаш със силите ни, Трам. Мъжете вече действат заедно. Позволи на Арганда, Гален и Галад да ти съдействат.

Наблизо Грейди беше отворил портал, през който ранените от последната схватка се изпращаха за Цяра. От другата страна Берелайн ръководеше болницата, устроена от Жълтата Аджа в Майен. Въздухът, лъхащ през портала, бе топъл.

- Не знам дали ще ме слушат, Перин - каза Трам. - Аз съм само един прост селянин.

- Слушаха те достатъчно добре преди.

- Това беше, докато пътувахме през дивите гори - каза Трам. - Ти винаги беше наблизо. Подчиняваха ми се от почит към теб. - Потърка брадичка. - Както си се загледал на север, имам чувството, че не смяташ да се задържаш тук дълго.

- Ранд има нужда от мен - каза Перин. - Да ме изгори дано, Трам, не ми харесва… но не мога да воювам с теб тук в Андор. Някой трябва да пази Ранд откъм гърба и… е, аз ще съм. Знам го някак си.

- Просто ще отидем при Арганда или Гален и ще им кажем, че те водят хората ни. Кралица Елейн бездруго издава повечето заповеди и…

- Мъже! - изрева Перин, загледан към събралите се войници. Арганда се съветваше с Гален. Извърнаха се към него, както и бойците от Вълчата гвардия наблизо, и Галад с неговите Бели плащове. Младият Борнхалд го изгледа с мътни очи. Все по-непредсказуем ставаше напоследък. Светлината дано да дадеше Галад да успее да го спре да посяга много към брендито.

- Ще приемете ли властта ми, дадена от короната на Андор? - попита Перин.

- Разбира се, лорд Златооки - извика Арганда. - Мислех, че това вече е установено.

- Тук, пред вас, обявявам Трам ал-Тор за лорд - заяви Перин. - Назначавам го за стюард на Две реки в името на неговия син, Преродения Дракон. Той носи цялата моя власт, която е властта на самия Дракон. Ако не оцелея в тази битка, Трам ме наследява.

Лагерът затихна, а след това мъжете закимаха, няколко души поздравиха Трам. Той изпъшка, но толкова тихо, че едва ли някой друг освен Перин го чу.

- Много ли е късно да се обърнеш към Женския кръг и да ти поговорят хубаво? - попита го Трам. - Може би един здрав пердах по задника и седмица носене на вода за вдовицата ал-Тоун?