Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Вира е майсторка на духането — кресна Джоуи срещу Маймуната. — Прави страхотни свирки. Какво ти разбира главата от жени бе, шебек?
— Може да прави страхотни свирки, но също така е на около осемдесет и две години бе, помияр скапан. Направи ни услуга и замини за Мексико. Излагаш квартала ни. — Маймуната се разсмя.
— Коя Норма чука? — попита Бепи.
— Как коя Норма — жената на Червения — отвърна Маймуната. — Не е лоша. Малко е дебеличка, обаче е млада.
— Да. Преди няколко години Але ми каза, че трябва да я оправям поне един път в месеца, понеже Червения вече бил свършен като мъж. Затова си бил наредил да я обслужвам всеки месец.
Бепи погледна въпросително към Але, който също го погледна с азиатската си усмивка и оголени големи зъби.
— Да, Беп — обясни Але Хоп, — ти го каза в подземието на Господин Шишко. Предадох това на тоя чукундур, а той веднага изприпкал при нея.
Бепи съвсем бе забравил за тази незначителна забележка. Започна да се смее от сърце, а Але Хоп продължи:
— И така, когато Джоуи Ди отива там, той носи по една торба с продукти за нея и децата. Прави визитите си съвсем стриктно и деликатно. Той постъпва почтено. Джоуи е добър човек.
— Стриктно и деликатно ли? С тая найлонова пазарска чанта чука целия квартал — провикна се Маймуната. — Надарен е с въображение колкото един кит. Прибира си вкъщи празната торба, за да я използва при следващото посещение. Виждал съм го в метрото със сгънатата торба под мишницата. Съвсем сериозно казвам, че ни излага!
— Джоуи, каква беше реакцията на Норма? — попита Бепи, все още през смях.
— Казах й, че ти си наредил така, затова е най-добре да прави каквото трябва. И винаги се чука с мен, докато ми изтече и мозъкът. Тя се страхува, Беп. Жената е изплашена. Още щом вляза в къщата, започва да ми го целува. Правя го по няколко пъти месечно, колкото да си изпълнявам задължението.
Бепи почувства жестоки угризения заради Норма. Той рязко смени темата.
— В понеделник сутринта пътуваме за Мексико сити. Приготви се. Кажи на всичките си любовници, че заминаваш. Уреди си всичките ангажименти, защото в понеделник отлиташ. Разбра ли, Джоуи?
— Трябваше да купя оная сергия за вестници при „Медисън Скуеър Гардън“, дето се продаваше. Можех добре да преживявам и без да си губя гражданството — викна Джоуи. — След това къде ще ме пратите, в Китай ли?
— Приказва като гнусен негър — намеси се Але. — Вестници, как не! С нас постигна всичко. От какъв зор искаш да приличаш на гаден негър и да продаваш вестници? И да ти мръзнат топките зад проклетата сергия, а?
— Да бе, и ще отида в Мексико, та топките да ми се спарват в жегата и диарията. Това по-добре ли е? Няма спорт. Няма ги „Янките“. Само диария. Нищо друго.
Бепи погледна Джоуи и прошепна:
— Ти май съвсем не си наясно с нещата и прекалено много мислиш за спорт, а? А какво ти е отношението към траурните шествия? Ще ти допадне ли едно шествие с коне?
— Бъди спокоен, ще се приготвя — измънка Джоуи. — Ще бъда на разположение.
Същата нощ всички отидоха в клуба на италианските преселници да вечерят и да се позабавляват с хазарт. Бен дойде от Стейтън Айлънд. Даже Алън Стоун пристигна от Лас Вегас. Беше очарован от италианската кухня на клуба.
Але Хоп се включи в игра на зарове във вътрешната зала. Чуваха го как крещи и ругае на италиански. Гръмогласно обявяваше какви числа му се падат. Когато губеше, псуваше дявола, а когато му вървеше, възхваляваше светците.
— Седем, трябва ми седем… Ох, не, не епек! Загивам. Това са очите на дявола! Мразя ви!
Докато пиеха кафе, пушеха пури и разпускаха, Але Хоп влезе в салона за хранене усмихнат и броейки пари.
— Ей, пичове, току-що спечелих две хиляди и сто долара от ония баламурници оттатък.
— Не може да бъде, Але, ти си спечелил? — провикна се Маймуната. — Разкошно! Сега ще платиш сметката.
— Знаех, че мога да ги победя, сигурен бях.
Але се ухили триумфално.
— А как го разбра? — попита Бен.
— Четеше се в очите им. Бяха полуотворени. Това бяха изморени хора. Приличаха на мъже, които са прекалили с чекиите. Видях го в очите им. Слабостта им ги издаде.