Човек на почит

Бепи ги послуша и после каза:

— Момчета, свършихте ли с приказките за октоподи? Предполагам, че сте били като две танцуващи маргаритки, когато пръстите й са били в задниците ви. За лизане на мацки ще си говорим по-късно, става ли?

— Кой е споменавал нещо за лизане на мацки? — сопна се Але. — Ние не сме я лизали. Тя ни облизваше. Така ли беше, Майки?

— Добре де. Обаче извадете пръстите от задниците си и да поговорим малко делово. И впрочем, ако нещо ви прокапе, отидете при ветеринар, а не при човешки доктор. Според мен тя беше… — В този момент си спомни как Кристи се разбунтува срещу него. — Не, тя не беше лошо човече в крайна сметка. Макар и проститутка, имаше характер.

— Да, ама и какво котенце имаше! — каза Але. — Трябваше да го видиш, Беп. Съвсем като козинка. Приличаше на кожа от норка. Ти наистина пропусна нещо страхотно!

Бепи прекрати шегите, като каза:

— Радвам се, че ви е харесала, момчета.

След това ги уведоми, че ще започнат търговска дейност и в Мексико чрез една вносно-износна фирма, която той и Алън Стоун замисляли от известно време. Главната й квартира щяла да бъде в Мексико сити.

— Отдавна ми се върти тази идея. Споменах я пред Алън и той отсече: „Хайде да го направим.“ И така, взехме решението буквално за една нощ. Алън вече е разговарял с няколко големи магазина. Те проявяват интерес към разпространението на някои наши изделия.

— Какви изделия? Ние нямаме изделия — каза Але.

— Имаме. Като начало — керамика и мебели. Всичко се произвежда в Мексико! Вече се продават по западното крайбрежие. Ние ще залеем източното, Канада и Европа.

След това Бепи се обърна към Джоуи Ди и каза със смях:

— Понеже изглеждаш почти като мексиканец, ще се наложи да оглавиш канцеларията и складовото стопанство, а ние трябва да ти намерим нов апартамент.

— Защо аз? — попита изненадан Джоуи Ди. — Не приличам на мексиканец. Правиш си майтап с мен, нали? — Той погледна Бепи в очите и след това развълнувано повиши глас: — Защо не изпратиш Але Хоп? Той прилича на… — Обърна погледа си към Але Хоп и замлъкна.

— Трябва ни точно човек като теб, Джоуи — каза му Бепи, — така че ще заминеш заедно с мен и Майки. Затова гледай да свикнеш с тая мисъл.

— Защо все на мен се пада неблагодарната работа? — запротестира Джоуи Ди. — Сега буквално ме изпращате на заточение. Аз имам цял куп задължения. Обвързан съм в тази страна. Как мога да напусна Америка? Ще липсвам на много хора. Не мога да отида в Мексико. Не познавам никого там. С кого ще си говоря?

— На кого ще липсваш? — попита Бепи. — Само на майка си, на никой друг. Там ще живееш разкошно и ще чукаш мексиканки колкото си щеш. Всичко около теб ще е мацки! Нашата фирма ще ти наеме вила. Ще живееш като посланик, глупак такъв.

— Ама виж, Бепи, аз си имам гаджета и в Бруклин. Знаеш за какво говоря. Нужно ли е сега да ги изоставя? Поел съм ангажименти. Не можете да разберете, момчета — възропта Джоуи.

— Да бе — обади се Маймуната. — Има гаджета и още как. Чука жените на всички смахнати. Посещава ги в домовете им веднъж седмично, по график. Нали се сещаш, така както чука Норма два пъти в месеца, така и тази, и онази. Чука даже и Вира… Сещаш се коя е. Мъж й е оня, дето продава връзки за обувки в метрото.