Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Скъпо дете — каза мисис Чик, която считаше за свой дълг да се възползува от случая за изнасяне на нравоучителна беседа, — когато станеш на моята възраст…
— Което означава в разцвета на живота си — обади се мис Токс.
— Тогава ще разбереш — продължи мисис Чик, като стисна нежно ръката на мис Токс в знак на благодарност за приятелските й думи, — тогава ще разбереш, че всяка скръб е безполезна и че наш дълг е да се примиряваме.
— Ще се постарая, мила лельо. Аз наистина се старая — отвърна с ридания Флорънс.
— Радвам се да чуя това — рече мисис Чик, — защото, любима моя, както нашата скъпа мис Токс, относно чийто здрав разум и удивителна проницателност не би могло да има две мнения…
— Скъпа Луиза, аз наистина скоро ще се възгордея — обади се мис Токс.
— … ще ти каже и ще го подкрепи със своя опит — продължи мисис Чик, — ние сме призвани при всички обстоятелства да правим усилия. Това се изисква от нас. Ако… скъпа моя — и тя се обърна към мис Токс. — Не мога да си спомня думата. Ми… ми…
— Милосърдие? — подсказа й мис Токс.
— Не, не! — отговори мисис Чик. — Какво говориш? Боже мой, на върха на езика ми е. Ми…
— Мимолетно чувство? — плахо подсказа мис Токс.
— Боже мой, Лукреция! — отвърна мисис Чик. — Това е чудовищно! Мизантроп — ето думата, която не можех да си спомня. Що за идея? Мимолетно чувство! Та казвам аз, ако някой мизантроп в мое присъствие зададе въпроса: „Защо сте се родили?“, аз ще отговоря: „За да правим усилия.“
— Много добре казано — възкликна мис Токс, на която оригиналната мисъл направи силно впечатление. — Много добре.
— За съжаление — продължи мисис Чик — ние самите сме свидетели на един пример. Имахме твърде много основания да предполагаме, скъпо дете, че ако своевременно бе направено усилие в това семейство, можеха да се предотвратят редица най-тежки и печални обстоятелства. Нищо не е в състояние да ме убеди — заяви добрата матрона с непоколебим вид, — че ако скъпата бедна Фани бе направила такова усилие, бедното скъпо мило детенце поне щеше да има по-здрав организъм.
За секунда мисис Чик се отдаде на чувствата си, но като нагледна илюстрация на своята доктрина тя овладя риданията си и продължи:
— Затова, Флорънс, моля те, докажи ни, че имаш силен дух и недей така егоистично да засилваш страданието, което изпитва бедният ти татко.
— Скъпа лельо! — възкликна Флорънс и бързо падна на колене пред нея, за да може по-добре и по-зорко да се вгледа в лицето й. — Кажи ми нещо повече за татко. Моля те, разкажи ми за него! Много ли е съкрушен?
Мис Токс бе чувствителна по природа и в тази молба тя усети нещо, което дълбоко я трогна. Дали тя видя в нея желание от страна на отритнатото дете да поеме върху себе си нежните грижи, проявявани толкова често от починалото й братче, или пък видя любов, стремяща се да се обвие около сърцето, което също бе изпитвало обич към Пол, и в голямата си мъка момичето не можеше да понесе липсата на съчувствие при такава общност в любовта и скръбта. Или навярно мис Токс само почувствува искрената и предана душа, която, макар и пренебрегвана и отблъсквана, бе преизпълнена с нежност, така дълго не получавала никакъв ответ, и в болезнената си самота, предизвикана от загубата, тази душа се обръщаше към бащата, за да намери утеха и сама да даде някаква утеха — както и да бе разбрала тази молба, мис Токс дълбоко се трогна. В момента тя забрави за величественото присъствие на мисис Чик, спонтанно помилва Флорънс по бузата, извърна се и остави сълзите да рукнат от очите й, без да очаква указания от мъдрата матрона.
За миг и самата мисис Чик загуби присъствие на духа — качество, с което толкова се гордееше — и остана безмълвна, загледана в прекрасното младо лице, така дълго, упорито и търпеливо съсредоточавало се в малкото креватче. Като възвърна гласа си, което означаваше, че възвърна и своето присъствие на духа — те представляваха едно и също нещо, — тя заговори с достолепие:
— Флорънс, мое скъпо дете, на моменти бедният ти баща е особен. И да ме разпитваш за него, означава да ми задаваш въпроси относно тема, която изобщо нямам претенции да разбирам. Мисля, че имам по-силно влияние над него от всеки друг. Въпреки това мога само да ти кажа, че той много малко е споделил с мен и че съм го виждала не повече от един-два пъти, и то за минутка, а дори и тогава почти не го видях, тъй като стаята му бе тъмна. Казах на татко ти: „Пол — точно с такъв израз си послужих, — Пол, защо не вземеш нещо ободряващо?“ А татко ти ми отговори: „Луиза, бъди така добра да ме оставиш на мира. Не желая нищо. По-добре се чувствувам сам.“ Ако утре ме изпратят в съда, Лукреция, да дам клетва — заяви мисис Чик, — без съмнение мога да се закълна точно в тези думи.