Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Ами ако Шърли не е права, разсъждаваше Жозефин, ако Доти наистина живее при Филип? Ако всяка вечер оставя часовника си на нощното шкафче, преди да потъне в обятията му… Той не е преставал да се среща с Доти. Тя е млада, забавна, нежна, с нея се живее леко; той не може повече да понася самотата. Твърдят, че мъжете не обичат самотата, а жените я търпят. Освен това на него му харесва да спи с нея, свикнал е, всеки си е избрал от коя страна на леглото да спи…
Всеки продължаваше вътрешния се монолог, докато топеше залъци в горчичения сос на задушения заек, режеше си парче бри или козе сирене, сервираше си парче от лимоновата торта, която Зое бе опекла, докато раздигаха масата, зареждаха миялната, протягаха се, заявяваха колко са уморени, изтощени и бързаха да се оттеглят по стаите си.
Ортанс се разгримира, изчетка сто пъти дългата си кестенява коса с червеникави отблясъци, наелектризираните кичури пращяха, сложи си капка парфюм зад ушите, облече си тениската, с която спеше, и прекрачи дюшека, на който се бе изтегнал Гаетан. Той четеше комикс за „Супер Пиксу“ и се забавляваше, разказваше как Чичо Пиксу измамил Доналд и го накарал да работи, без да му плати пукната пара. Старият Доналд наистина бе голям симпатяга! Оставя се да го използват, без дума да обели… Ами Пиксу сякаш е един от големите индустриалци от борсата… Ненаситен е, все не му стигат парите, постоянно иска още и още.
Зое, завита до брадичката, се чудеше как да намекне на Ортанс да ги остави сами за последната им нощ заедно. Да я накара да разбере, че ще е по-добре да отиде да спи другаде. В хола например. Или да отиде да поработи върху идеите си за витрините в кухнята. Тя обожава да работи нощем, в кухнята. Дали пък да не я попитам направо. Или пък да спомена за женската солидарност. Не, пред Ортанс приказките за солидарността няма да минат. Зое продължаваше да се чуди какво да измисли, не си намираше място под завивките, въртеше се в леглото, търсейки подходящата дума, способна да размекне сърцето на сестра й, когато Ортанс ненадейно скочи в леглото и й предложи:
— Загасваме лампата, изчакваме мама и Шърли да заспят и аз отивам при Гари. Нито дума на достолепните госпожи! Страхотно ще се забавляват, а аз никак не държа!
— Окей — прошепна с облекчение Зое. — Няма да те издам.
— Благодаря, сестричке! Но ти се дръж прилично! Не желая да се окажа отговорна за някое дребосъче след девет месеца!
— Няма проблем — отвърна Зое, червена като божур.
— Мога ли да ти имам доверие, бимбамбум?
— Бимбамбум… — повтори Зое.
Изчакаха лампата в стаята на Жозефин и Шърли да загасне. Изчакаха още малко, докато чуят лекото похъркване на Жозефин, после и по-силното на Шърли, хъм, хъм, отбеляза Ортанс, достолепните госпожи добре са си пийнали, хъркат като ковашки мехове! Зое нервно се изсмя. Краката й бяха ледени, ръцете горещи. Ортанс стана от леглото, взе си мобилния и се измъкна на пръсти от стаята.
— Спи спокойно, Зойченце, спокойно и непорочно!
— Обещавам! — пошушна Зое, преплела пръсти под завивките, за да й бъде простена лъжата.
Гаетан скочи от дюшека си и легна до нея.
— Цяла нощ в истинско, широко легло! — заяви той, притискайки я до себе си. — На това му казвам лукс!
Той сложи нежно ръка върху гърдите на Зое и тя изстена…
Тази нощ целият град отново щеше да затаи дъх.
В леглото, гол до кръста, Гари четеше някакъв стар комикс за Куик и Флюпке от Ерже, авторът на „Тентен“, със слушалките на айпода на ушите. Виждайки я да се промъква в стаята, вдигна учудено вежди.