Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— Не можете да го направите.
— Не само мога, а и ще го направя.
— Това… това ще ме съсипе.
— Както „Либерал“ съсипва по една обществена личност на първата си страница всяка седмица ли?
Стьоп направи опит да каже нещо, но само отвори и затвори уста като риба.
— Но дори и хората с висок професионален морал са склонни да правят компромиси — обнадежди го Хари.
Стьоп го изгледа продължително.
— Надявам се, разбирате — Хари навлажни устни и премлясна, за да възпроизведе точно думите на събеседника си, — в качеството си на полицай съм длъжен да се възползвам от създалата се ситуация.
Стьоп кимна.
— Да започнем с Бирте Бекер. Как се запознахте с нея?
— Предлагам да прекратите разпита — чу се глас.
Двамата мъже се обърнаха. На вратата стоеше Юхан Крун — избръснат, с чиста риза, сякаш току-що излязъл изпод душа.
— Добре — сви рамене Хари. — Холм!
Луничавото лице на Бьорн се появи на вратата зад Крун.
— Обади се на Удин Накен от „Ве Ге“.
После Хари се обърна към Стьоп:
— Нещо против да ви върна дрехата по-късно днес?
— Почакайте.
Арве Стьоп разтърка с ръце челото си, за да активизира кръвообращението си.
— Юхан — подхвана най-сетне той, — свободен си. Ще се справя сам.
— Арве, не смятам, че…
— Прибирай се и се наспи, Юхан. Ще се чуем по-късно.
— Като твой адвокат съм длъжен…
— Като мой адвокат си длъжен да мълчиш и да се омиташ, щом те моля, Юхан. Ясно?
Юхан Крун вирна брадичка и събра остатъците от накърненото си професионално достойнство, но по лицето на Стьоп прецени, че е по-добре да се откаже. Кимна, обърна се и напусна апартамента.
— Докъде бяхме стигнали? — попита редакторът.
— До началото — напомни Хари.
Двайсет и седма глава
За пръв път Арве Стьоп видя Бирте Бекер през един студен зимен ден в Осло по време на лекция, организирана в Централната аудитория. Там се проведе мотивационен семинар, където фирмите изпращат изтощените си служители за така наречената „енергийна инжекция“, тоест да слушат лекции, които да ги мотивират да бачкат още по-здраво. Опитът на Арве Стьоп показваше, че повечето лектори на такива семинари са бизнесмени, пожънали някакъв успех с неособено оригинална идея, спортисти, спечелили златни медали в световно първенство по слабо популярна дисциплина, или алпинисти, превърнали изкачването на планини и описанието как са го направили в своя прехрана. Всички те бяха постигнали успехи благодарение на силната си воля и висок морал — или поне така твърдяха. Бяха мотивирани. И организаторите очакваха тази нагласа да подейства заразително и на участниците в семинара. Арве Стьоп беше последният лектор в програмата. Обикновено се съгласяваше да говори само при това условие. Изнасяйки заключителната лекция в семинара, пред него се откриваше възможност да заклейми останалите лектори като алчни нарцисисти, да ги разпредели в трите гореспоменати категории и да се причисли към първата: хора, успели благодарение на бизнес идея, лишена от оригиналност.
И така, на семинара в Централната аудитория Арве остана верен на себе си и заяви, че парите, изразходвани за организирането на този мотивационен семинар, са отишли на вятъра, а повечето хора в залата никога няма да стигнат далеч, защото, за разлика от лекторите на подиума, имат късмета да не изпитват болезнено натрапчива потребност от признание. Арве, разбира се, не се разграничи напълно от групата на лекторите и дори обясни причината за неутолимия си стремеж към изява: баща му не му обръщал никакво внимание и се наложило от малък да търси любов и възхищение другаде. Затова щял да стане актьор или музикант, ако имал художествен талант.
Както обикновено, отначало публиката зяпна от почуда, но към средата на лекцията всички избухнаха в смях. Стьоп спечели благоразположението им. А той знаеше, че постепенно това благоразположение ще премине във възхищение. Блестеше от подиума със сиянието на постиженията си. Независимо какво говореше, Арве Стьоп се славеше с многото си професионални успехи, а никой не е в състояние да опровергае успеха, дори своя собствен. Стьоп посочи късмета като главен виновник за израстването си, постара се да омаловажи таланта си и подчерта, че ширещата се некадърност и ленивост в норвежкия икономически живот способства за успеха на хора с посредствени качества.
Накрая всички станаха на крака и го аплодираха бурно.