Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
– Остатъчни спомени от краля и наложницата бродят из тези зали. Трудно е да не се изгубиш в тях. Но предполагам, че за теб няма да е толкова трудно, колкото за мен, като виждам как не си толкова... лично замесен – казах горчиво. – Не се съмнявам, че ще я видиш, докато ме няма – все още не поглеждах към нея. Беше твърде разстройващо. Тя беше плашещо лека, нежна и много, много студена. – Ще се върна колкото мога по-бързо.
Гледахме се втренчено.
– Няма да повярвам.
– Твърде е логично, за да не е вярно. Няма данни да съм била родена, Крисчън. Книгата... ме търси. Чувам, че винаги ме е търсила.
– Не го вярвам.
– Дай ми друго обяснение!
– Може би легендите грешат. Може би много хора могат да минат през Среброто. Може би е само блъф, за да спира хората да опитват.
Сърцето ми се сви, когато той пристъпи напред.
– Не, недей! Крисчън, чуй ме! Не мога да ти кажа за кого говоря, но знам, че ще чуеш истината в това, което казвам. Вече видях как Среброто уби някого.
Той килна глава настрани, после кимна.
– Да, момиче. Чувам истината в това, но защо не можеш да ми кажеш кой?
– Тайната не е моя.
– Ще ми кажеш някой ден.
Не отговорих.
– Все още не вярвам.
– Намери ми алтернатива! Каквато и да е. С радост ще повярвам в нея.
– Може би ти си... Не знам... Може би някак ти си тяхно дете – предположи той.
– Повече от седемстотин хиляди години по-късно? – вече бях обмислила и отхвърлила тази идея. Не само че не резонираше с вътрешния ми усет, но... – Това не може да обясни нещата, които знам, чувствам и помня. Или защо Книгата си играе с мен – казах. Не можех да обясня откъде го знам, но не бях рожба на Ънсийли краля и наложницата му. Чувствата ми бяха твърде лични. Много по-сексуални и обсебващи. Това изобщо не бяха чувства на дете. А на любовник.
Той сви рамене.
– Ще остана тук. Но побързай!
– Обещай ми да не се опитваш да преминеш, Крисчън!
– Обещавам, Мак. Но побързай! Колкото по-дълго съм тук, толкова повече усещам как... се променям.
Кимнах. Когато се обърнах с кралицата/наложницата/жената, за която очевидно бях унищожил/-а светове, не можех да не се зачудя къде са другите ми части.
Тридесет и едно
Взирах се през входната врата на „Книги и дреболии Баронс“, несигурна какво ме изненадваше повече – че предната част беше непокътната, или че Баронс седеше там с ботуши, качени на масата, и заобиколен от купища книги и ръчно нарисувани карти, окачени по стените.
Не можех да преброя колко нощи бях седяла на точно същото място и в същата поза, бях ровила в книгите за отговори, взирайки се понякога навън през прозореца към дъблинската нощ, докато го чаках да се появи. Харесваше ми да мисля, че сега той ме чака.
Наведох се по-близо и се загледах през стъклото.
Той беше преобзавел книжарницата. Колко дълго бях отсъствала?
Там бяха рафтът ми за списания, щандът за касата, старомодният касов апарат, малък телевизор с плосък екран и DVD, който всъщност беше от това десетилетие, и уредба за моя айпод. В него имаше нов лъскав черен айпод Нано. Беше направил нещо повече от това просто да преобзаведе мястото. Все едно беше сложил постелка, на която пишеше: ДОБРЕ ДОШЛА У ДОМА, МАК!
Звънецът издрънча, докато пристъпвах вътре.
Главата му се завъртя рязко и той се изправи, а книгите се плъзнаха на пода.
Последния път, когато го бях видяла, той беше мъртъв. Стоях на прага, забравила да дишам. Гледах как се разгъва от дивана с животинска грация. Той изпълваше цялото четириетажно помещение с присъствието си. За миг никой от нас не проговори.
Може да разчитате на Баронс – светът се разтопява, а той все още е облечен като богат бизнес магнат. Костюмът му беше изискан, ризата му блестящо бяла, вратовръзката със сложни шарки и подбрана с вкус. Сребро проблясваше на китката му – познатата широка гривна, украсена с древни келтски рисунки, същата, каквато имаше и Риодан.
Въпреки всичките ми проблеми, коленете ми омекнаха. Внезапно се озовах отново в онова мазе. Ръцете ми са вързани за леглото. Той е между краката ми, но не ми дава каквото искам. Използва устата си, после отрива члена си в клитора ми и леко влиза вътре в мен, преди да го извади и да поеме с устата си, след това отново и отново, като ме гледа в очите през цялото време.
Какво съм аз, Мак? – беше попитал.
Моят свят – бях измъркала и наистина беше така. И се боях, че дори сега, когато не бях При-я, щях да бъда също толкова извън контрол в леглото с него, колкото бях тогава. Щях да се топя, да мъркам, щях да му връча сърцето си. И нямаше да имам извинение, нямаше да има на какво да прехвърля вината. И ако той се изправеше и си тръгнеше от мен, и никога не се върнеше в леглото ми, никога нямаше да се възстановя. Щях да продължа да чакам мъж като него, а няма други мъже като него. Щях да умра стара и сама с болезнен спомен за най-страхотния секс в живота ми.