Разкритието на древния ръкопис

– В затвора на Ънсийли. В гроб от лед.

– В’лане, този идиот! Знаех си, че е предател!

Въздъхнах. Това означаваше, че и Джерико смяташе, че тя е кралицата. А той трябваше да знае. Беше прекарал известно време в двора ù. Но аз знаех, че тя е наложницата. Тогава кой беше умрял в будоара на Ънсийли краля преди еони? Умирал ли е изобщо някой? Наложницата не се беше самоубила. Как се беше озовала от Сребрата в света на Фае, за да стане един ден настоящата кралица? Беше ли ме излъгал В’лане? Или всички те бяха пили от Котела толкова много пъти, че нито една част от историята на Фае не беше правилна? Може би някой беше саботирал писмените им архиви.

– Как я измъкна от там? Среброто трябваше да я е убило.

– Очевидно кралицата има същия имунитет към Среброто, какъвто има към Шинсар Дъб – бях приятно изненадана от това колко гладко излъгах. Баронс има остър нюх за лъжата. – Тя може да докосва и двете. Изглежда, кралят и кралицата не могат да правят магии, които другият да не може да разбие – най-добрите лъжи са здраво циментирани в познати изключения на правилото. Самото ù естество на матриарх и владетел на двата двора беше универсално изключение от всяко правило, което обвързваше по-нисшите от двора на Фае. Нямаше да се поколебая да го използвам, за да подсигуря прикритието си, докато не разбера без сянка от съмнение какво да мисля за себе си. Видях в тъмните очи на Баронс как прие логиката на лъжата ми.

Как можех да съм Ънсийли кралят? Не се чувствах като краля. Чувствах се като Мак с купчина спомени, които не можех да обясня. Е, това не беше цялата истина. Имаше го също и онова място в главата ми, от което получавах чудесни дребни неща като паразитни руни с древен произход и... прекъснах тази линия на мисли. Нямах настроение да отмятам по списък всички неща, които не можех да обясня за себе си. Щеше да бъде ужасно дълъг.

Той я постави на дивана, подпъхна одеяла около нея, избута дивана по-близо до камината и запали огъня.

– Тя замръзва. Почти съм готов да я върна обратно и да оставя мястото да я довърши – каза той мрачно.

– Нуждаем се от нея.

– Може би – той не изглеждаше убеден. – Шибани феи!

За едно мигване вече не беше до дивана, а опрял нос в моя. Дишането ми се учести. За първи път използваше необикновената си скорост пред мен.

Затъкна кичур коса зад ухото ми и плъзна пръсти по бузата ми. Проследи формата на устните ми, после остави ръката си да падне.

Навлажних устни и го погледнах. Желанието, което изпитвах, когато стоях толкова близо до него, беше почти нетърпимо. Исках да се облегна на него. Исках да дръпна главата му надолу и да го целуна. Исках да го съблека и да го избутам назад, да го яздя здраво, докато не започне да издава онези груби секси звуци, когато свършва.