Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Фелиша Стоун ли? Сутринта я изписаха - отговори уверено той.
Сингсакер загуби дар слово и само гледаше мълчаливо дежурния.
- Не може да е истина. - каза накрая той. - Никой не ми го е казвал.
- Взеха такова решение заедно с лекаря по време на сутрешната визитация. И аз бях там - отговори санитарят.
- Обещаха да не я изписват по-рано от утре - каза Сингсакер и се отправи към стаята й. Отворил вратата, той видя възрастен господин с мустаци и стърчаща във всички посоки коса. Облечен в много тесен халат, господинът седеше на леглото, на което до вчера бе лежала Фелиша. Излизайки от болницата, Сингсакер набра номера й. Пулсът му се учести и той се замисли защо. Престъплението бе разкрито. Убиецът - обезвреден. А това, че я бяха изписали с един ден по-рано, бе дори хубаво.
Номерът на Фелиша се оказа зает.
- Защо не ни каза нищо за това, момичето ми? - гласът на баща й звучеше ясно, сякаш седеше заедно с нея в хотелската стая, тук, в Тронхайм, а не на хиляди мили оттук, в хола си, който тя познаваше по-добре от която и да е друга стая на земята.
- Е, би трябвало да сте подозирали нещо подобно - в тона й нямаше обвинение. Чувството на взаимна вина нямаше място между тях.
- Да, предполагахме, че причината може да е в интимната сфера - каза искрено баща й.
„Разстоянието ни въздейства” - помисли си Фелиша, която сама бе разбрала, че е на правилното място и е настъпило правилното време, за да се обади вкъщи.
- Срокът на давност още не е изтекъл - отбеляза баща й.
- Не, изтече. Най-сетне.
Баща й разбра какво имаше предвид тя.
- Тоест си готова да забравиш всичко и да живееш по-нататък?
- Нима не го разбра? Струва ми се, че вече не се боя от миналото. Освен това напълно ме устройва възможността да пращам зад решетките по един екземпляр от семейство Невинс на ден - засмя се Фелиша.
- Наложило ти се е да се поблъскаш малко с този случай, момичето ми - продължи баща й. - Или дори и с двата. Кой би могъл да си помисли, че убийството в Музея на По ще бъде разкрито само за няколко седмици?
- Малко се гордееш с мен, нали? - попита тя. В гласа й отново зазвуча нещо забравено, върна се интонацията, която някога бяха установили помежду си с баща й, но отдавна бе изчезнала.
- Малко ли? - предвзето попита баща й.
Фелиша Стоун винаги бе със слаба фигура. Едва когато обаче, след като си поговори с баща си и му разказа толкова подробно, колкото можеше да си спомни, за онази отдавнашна нощ с Шон Невинс, остави слушалката и за пръв път от много, много години Фелиша се почувства и лека.
Провери дали раната от нож не се обажда. Вчера й бяха свалили шевовете, оттогава гърбът не я сърбеше и тя би се затруднила да покаже с точност мястото на раната, въпреки че все още усещаше болката в горната част на торса си. Поседя малко, мислейки си за случая, за чието разплитане бе помогнала. Докато бе лежала в болницата, Уд всеки ден й бе разказвал пресните новини от Тронхайм и Ричмънд.
Според мнението на мнозина учени, които се бяха заели с разчитането на палимпсеста на свещеника Юханес, което включваше и така наречения ножов пергамент, намирал се в ръцете на Йенс Дале, много неща сочели, че последният се бил вдъхновявал от примера на твърде сведущия в областта на анатомията свещеник и може би най-кървавия сериен убиец през цялата история на Норвегия. Находката бе наречена „Палимпсест на Юханес”. Разчитането било съществено улеснено от рентгеновите снимки, направени в университет „Джон Хопкинс” по поръчка на директора на музея на Едгар Алън По в Ричмънд. Снимките били намерени при обиск в кабинета на Джон Шон Невинс, който си имаше свои причини да не иска да се шуми около Книгата на Юхан и изгубените й страници. Запознат с някои от откритията, вече направени от Бонд заедно с Гюн Брита Дале, Невинс, изглежда, се канел да използва снимките за свой собствен академичен труд, когато всичко се уталожело и страстите утихнели. Успял да изнесе рентгеновите снимки от Музея на По в самото начало на разследването, докато Рейнолдс разпитвал служителите в музея. Според равносметката от разследването, проведено от полицията в Ричмънд, инцидентът със снимките бил единственото, с което Джонс и хората му не можели да се гордеят. В защита на полицаите обаче трябвало да се каже, че снимките се намирали в неохраняем тайник, а не в кабинета на Бонд. Само Невинс знаел къде да ги търси. Така се случило това малко, но твърде съществено недоглеждане от страна на полицията. Фелиша бе сигурна, че Лаубах е позеленял от яд, и се надяваше да чуе подробностите, когато се върнеше.
Тя взе отново телефона и се обади на Джонс.