Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Сингсакер си мислеше и за това колко време щеше да мине, преди да престане, минавайки покрай бившата къща на семейство Дале, да вижда голия му торс, маската от човешка кожа и очите, втренчени в друг свят, който съвсем не приличаше на неговия. Този свят се бе зародил и израснал вътре в Йенс Дале, подхранван от дългогодишни размисли, които не е могъл да сподели с никого.
Външният вид на къщата, намираща се по-нататък по улицата и принадлежала на Юн Ватен, също навяваше мрачни мисли. Когато Сингсакер зави в задния си двор и затвори след себе си първо входната врата, а след това и тази на апартамента си, вече имаше план да остави херингата на спокойствие и да се пъхне в леглото, поставяйки аквавита на нощното си шкафче, а във видеото - някакъв сантиментален филм.
Планът му се провали с трясък.
Когато Фелиша чу превъртащия се в ключалката ключ, тя изпадна в паника. Отново й се догади, както винаги, когато правеше някоя глупост. Нима можеше да се прави така? Сигурно бе провалила всичко още преди да е започнало. Но вече бе твърде късно за съмнения. Единственото, което й оставаше, е да следва плана си. Тя се прокрадна в спалнята и легна на леглото. Присмивайки се сама на себе си, тя разкопча двете горни копчета на блузката си. „Направо си се побъркала - каза си тя наум. - А ако не се получи? Не, трябва да се получи. И без това съм закъсняла с почти четиринадесет години.”
Видяла Сингсакер, който влезе в спалнята с разкопчана риза, държейки във всяка от ръцете си по една бутилка с аквавит, тя разбра, че ще се получи. Това не бе глупост, а единственото правилно решение. Последната нишка от разследването не я бе подвела, защото на лицето му бе изписано точно онова, което тя се бе надявала да види.
Огледалото висеше зад гърба на Сингсакер, поради което той не можеше да се види отстрани, но не се съмняваше, че всичките му чувства са изписани на лицето му. Изумление, облекчение и още нещо, преживяно в незапомнени времена, но вече забравено.
Тя стана от леглото, приближи се до него и докосна устните му с показалеца си. Взе бутилките от него и ги остави в ъгъла. Съблече го и го отведе в леглото. Той легна по гръб и гледаше как тя се съблича. Най-накрая остана само по черна коса и бяла кожа. Тя се пъхна в кревата при него и го целуна по устата. След това устните й се плъзнаха по рамото и гърдите му. Дълго бродиха по корема, докато най-сетне не стигнаха до местоназначението си. Той вече бе възбуден до краен предел и свърши твърде бързо.
- Това... това... - мърмореше той, запъваше се и по никакъв начин не можеше да намери точните думи.
- И представа си нямаш какво е това - каза му тя, - но е възможно някой път да ти кажа.
Той се любуваше на това как тя седеше на леглото до него.
- Надявам се да ми кажеш.
- А аз се надявам, че все още ти е останал малко барут. Първо направих онова, което ТРЯБВАШЕ да направя. А продължението ще е това, което ИСКАМ да направя.
- Не забравяй, че вече не съм млад - отбеляза с усмивка той. - Ако обаче не бързаме, ще се получи.
Час по-късно те седяха все още голи в кревата и разглеждаха учебника по анатомия на Грей. Тя бе положила глава на рамото му и дългата й черна коса го загръщаше като плащ. Дишането й бе спокойно. По-късно тя щеше да нарече този изтекъл час безтегловен и щеше да каже, че силата на тежестта бе променила природата си. А той щеше да запомни най-добре усещането, че за пръв път му се бе сторило, че следоперационната празнота в главата му е зараснала напълно.
- Мразя сериалите за лекари - каза с насмешка тя.
- Аз също - съгласи се той. - В най-добрия смисъл на думата.
- Джонс ми даде две седмици отпуска.
- Чудесно. Значи можеш да дойдеш с мен в Осло. Трябва да отида на кръщене, а определено си струва да научиш повече за страната ни и да видиш още нещо освен Тронхайм.
- Ще дойда с теб, но ми харесва Тронхайм. Харесват ми дъждът и студеното време.
- И колко ти харесват? - попита той и усети как се събуждат и започват да помръдват мравките в слабините му.