Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Замисълът на Дале си бе имал уязвими моменти. Може би ако полицията го бе проверила по-внимателно в началото на разследването, измамата с пътуването можеше да бъде разкрита. Въпреки това идеята му да извади полицията от играта, карайки я да търси луд маниак, непознаващ жертвата, бе успяла. Вече никой никога нямаше да разбере дали друга подредба на приоритетите при разследването щеше да спаси живота на Юн Ватен.
Уликата, издаваща съпричастността на Дале към американското убийство, бе открита на следващия ден след смъртта му. По време на обиска на дома му, където сред всичко останало бе намерено копие на Книгата на Юхан, направено собственоръчно от Дале, преди още да предаде оригинала в библиотеката, полицаите бяха извадили от пощенската му кутия неотворено писмо. Бе изпратено от САЩ в деня, когато Дале се бе върнал в Норвегия. Почеркът върху плика показваше ясно, че той бе изпратил сам писмото до себе си. В писмото се бе оказало малко парче от човешка кожа, което все още не бе успяло да изсъхне напълно. Преди да констатира, че това е кожата на Ефраим Бонд, полицията трябваше да изчака резултатите от ДНК-анализа. Почти със сигурност обаче Дале си бе запазил този сувенир за спомен от убийството. Какво бе направил с останалата кожа на жертвата така и щеше да си остане неразгадана тайна. По-скоро тя бе станала плячка на горските зверове някъде между Ричмънд и Вашингтон.
Нямаше отговор и на още един въпрос: защо убийството в Музея на По бе по-немарливо и хаотично, отколкото убийството в книгохранилището, защото единственият човек, който можеше да обясни това на полицията, не бе вече между живите.
Предполагаше се, че планът на Дале се е състоял в това да представи двете убийства като плод на нечия извратена фантазия, натрупвайки ефектни детайли и добавяйки ирационални подробности като хвърлената в кошчето за боклук глава. Бе разчитал да отклони вниманието на следователите от възможното преди всичко наличие на личен мотив в двете убийства.
Лишавайки Гюн Брита от живот, той бе сменил тактиката си. В действията му имаше повече ред, бе избрал затворено пространство. Може би към това го бе подтикнала неочаквано открилата се възможност да скрие тялото в хранилището. Както бе отбелязала веднъж, докато още лежеше в болницата, Фелиша Стоун, повечето убийци се приспособяваха. Дори и най-методичният маниак бе способен да промени замисъла си, ако това му носеше някакви изгоди.
Другото обяснение бе, че ако Дале бе изпитал наистина удоволствие от издевателствата си над Бонд, то е искал да убие собствената си жена, колкото се може по-бързо. Някои дори мислеха, че начинът му на действие е признак на това, че някъде в дълбините на черната душа на социопата все пак са се криели подобия на човешки чувства. Сингсакер не бе от тези идеалисти.
Отговорът на въпроса какво бе направило от Йенс Дале чудовище в човешки образ така и не бе намерен. Въпреки слуховете за грешката на следствието, обявило пожара в дома на семейство Дале за случайност, не бяха открити никакви свидетелства за съпричастността на Йенс към това престъпление. Не изглеждаше Йенс Дале да бе имал трудно детство или да са се държали лошо с него. Нито един свидетел от онези, които го познаваха от дете, не бе споменал типичните за детството на серийните убийци проблеми или нетипично поведение. Малкият Йенс не се бе напикавал в леглото, не бе измъчвал животните, не го бяха обвинявали в подпалвачество или насилие. Наистина веднъж го бяха хванали да краде комикси за Фантомас в местния кооперативен магазин. С това обаче списъкът на престъпленията му приключваше, а и не бе подадена жалба срещу него, защото собственикът на магазинчето бе решил, че е славно хлапе. Йенс Дале не бе обиждал момичетата, никога не го бяха хващали да ги шпионира или да наднича към тях. Никого не бе заплашвал и никой не помнеше да се е бил някога. Според думите на ерландските земляци на Йенс, с които полицаите бяха поговорили, той бил тихо, замислено момче, което страняло от околните. Като младеж предпочитал четенето на книги и комикси в стаята си пред купоните и разходките с момичета. Всичките му връстници го смятали за безвреден, умен, но скучен младеж.