Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Тръгна към каменистия склон на хълма и по-нататък, към гората зад него. Преодолял около десетина метра непроходим храсталак, той се измъкна на отъпкана пътечка, водеща към бараката за лодки. „Тя е в стопанството на семейство Дал” - реши Сингсакер, видял пред нея колата на Йенс. Последният бе предпазлив човек. Предпазлив и предвидлив. Ако не искаше да го забележат, не го забелязваха. Сингсакер се замисли по кой път е тръгнал Дале от Тронхайм, така че пътуването му да не бъде регистрирано никъде, и какво алиби си бе подготвил за този последен акт на драмата. Сега това вече нямаше значение. Вече никога нищо нямаше да му трябва. Сингсакер се приближи до бараката и отвори вратата й.
На пода вътре имаше изгнила, стара, плоскодънна лодка. На едната от стените висяха станали напълно негодни рибарски мрежи, в ъгъла се търкаляха шамандура и няколко автомобилни гуми. До другата стена имаше тезгях. Над него бяха разположени различни инструменти, нови и поддържани - клещи, пинсети, ножове и всевъзможни стъргалки. В сандъче върху тезгяха имаше конци и игли от всякакви видове и сортове, а до него имаше мастилница. Отстрани на тезгяха бяха подпрени рамки с различни размери. Онзи, който се бе трудил тук, бе обичал реда. По средата на тезгяха лежеше рамка с опъната върху нея кожа. Изглежда, че бе последната, с която бе работил. Кожата върху рамката бе човешка. Сингсакер предположи, че това бе кожата на жената на Дале. До тезгяха имаше манекен, който не се различаваше много от онзи, който бе видял в апартамента на Сири Холм. Върху него бе надяната обработена напълно кожа, одрана, изглежда, от Хеда Ватен. Липсваше само главата. Друга цяла кожа, приличаща на детска, висеше на кука на стената. От нея липсваше малко парче от гърба. На полицата малко по-нататък лежаха свитъци пергамент. Без да пипа нищо, той се наведе да ги разгледа. Разчете първите изречения върху един от тях: „Може със сигурност да се каже, че всеки убиец има своя неповторим и странен стил на писане. Когато започнах, момчето бе вече мъртво. Хубаво. Тъкмо няма да се дърпа, докато лежи на масата...”
За да продължи да чете, трябваше да разгърне пергамента, но Сингсакер не искаше да го докосва. Просто си отбеляза наум, че все пак имаха нужните им признания. Всичките неоспорими улики.
А на него му стигаше. Спомни си за маската за пълноценност. Всички хора носеха маски. В този момент обаче той вече не можеше да запази маската си на полицай. Повече не можеше. Старши следователят Уд Сингсакер излезе с несигурна походка от бараката и най-сетне повърна истински - гофрети и ярост, мъка и черно кафе. Всичко се изля от него до лъснатата до блясък кола на Йенс Дале.
„Това не е работа, а дявол знае какво” - помисли си Сингсакер и прилегна в мократа калуна край пътя. Полежа няколко минути по гръб, усещайки как малко по малко отминава затъпяващото гадене. Върху челото му капеше ръмящият дъжд. Превъртайки бавно през съзнанието си събитията, той откри, че много добре и с всички подробности си спомня последните няколко часа. За пръв път след операцията в мозъка му се бе запечатал толкова добре отиващият си ден. Лекарите му бяха обещали, че с течение на времето паметта му ще се оправи. Не можеше ли обаче да изчака с оправянето няколко дни? Най-сетне той усети сили да стане на крака. Върна се на брега, откъдето бе наблюдавал отлитащия хеликоптер. Оттогава бе минал повече от четвърт час. В момента Фелиша бе в ръцете на най-добрите хирурзи в Западна Норвегия. Трябваше да издържи до победата им. Фелиша щеше да оцелее. А иначе как щеше да живее той?
Извади мобилния си телефон и превъртя пропуснатите разговори. Намери номера на Ларш и натисна зелената слушалка.
Синът му вдигна след второто позвъняване.
- Здрасти! Та кога е кръщенето? - попита меко Сингсакер. По бузата му, като мокър охлюв, пълзеше сълза.
Сири Холм и Уд Сингсакер пътуваха с колата покрай сивозелените пейзажи на Фосен обратно към града. Дъждът бе престанал и следобедното слънце хвърляше по земята ивици светлина през пролуките между облаците. Сири се опитваше да го разпита за случилото се. Не му се говореше за това, така че отказа да отговаря, позовавайки се на следствената тайна. Каза й само, че Ватен и Дале са мъртви, а Фелиша ще се отърве. Като че ли новината за смъртта на Ватен й направи голямо впечатление. Дълго време никой от тях не казваше нищо. Той наруши мълчанието, чак след като подминаха Бюгн.
- Онова, което се случи между нас... - започна нерешително той.
- Да забравим за това - каза тя и за пръв път по време на пътя се усмихна слабо. - Това е приятен, но изгубен спомен - помълча още малко и след това каза: - Тя ти харесва, нали?