Където злото властва

- Изглежда, че не сте съвсем наясно с велосипедния спорт - отбеляза монтьорът. Продължаваше да говори съвсем спокойно. - След като обаче идвате с почти разпаднал се „Сервело” и искате да му върнем първоначалното състояние с използването на оригинални части, то бъдете готов да се изръсите яко.

Сингсакер разбираше, че монтьорът е прав. И ако някой бе сгрешил, то това беше той. Сингсакер се изкашля.

- Приемате ли кредитни карти?

- Не, но мога да ви изпратя платежно искане. Ако искате, можем да разделим плащането на части.

- Не, по-добре е приключим по-бързо. Изпратете, моля, платежно искане за цялата сума.

Щом се бе стигнало дотам, то той имаше достатъчно солидна сметка в банката, за да си позволи да се поизхарчи. Норвежец, работил дълги години на едно и също място, недопускал кой знае какво разточителство в личния си живот и удачно застраховал се срещу смъртоносна болест, просто не можеше да няма такава.

Монтьорът си записа адреса на Сингсакер и изкара велосипеда. Сингсакер постоя, разглеждайки го с удоволствие. При ремонта бяха подновили дори лаковото му покритие.

- Е, сега имам най-страхотното колело в района - засмя се полицаят.

- Можете да не се съмнявате в това - усмихна се монтьорът и го потупа по рамото. Киселите физиономии и на двамата бяха изчезнали някъде.

Маршрутът му минаваше от работилницата за ремонт на велосипеди по „Бакланет” към Ниделва. Той подкара по пътечката, прокарана покрай реката и покрай редицата наколни бунгала. От прозорците им се откриваше прекрасна гледка към катедралата „Нидарос”, въпреки че самите те бяха уродлив пейзаж, който можеше да се види само от кулите на храма. И все пак на най-хубавата гледка към събора можеше да се насладиш от пътечката, по която бавно караше новото си колело Сингсакер, изпитвайки удоволствие от това колко точно велосипедът се подчиняваше на кормилото и стигайки в края на краищата до извода, че ремонтът му все пак си е струвал парите. Стигна до стадиона на „Ейе”, а оттам се добра през лабиринта от улички до болницата „Свети Олаф”.

През последните три дни Фелиша бе лежала под наблюдение в Центъра по кардиология и дихателни системи, където я бяха прехвърлили от реанимацията. Бе я посещавал всеки ден. Днес се канеше да я изненада, поради което спря велосипеда до цветарската будка и купи букет. Качил се в отделението, той, преди да влезе в болничната й стая, попита, както винаги, дежурния какво е състоянието й. Правеше го от първите, най-опасните дни, за да е поне малко сигурен в правдивостта на отговора. Ако питаше самата Фелиша, тя винаги му отговаряше, че всичко е наред. Дори когато лекарите току-що бяха приключили с кърпенето й и вероятността от вътрешни кръвоизливи и инфекции бе твърде голяма, тя бе твърдяла, че всичко това е дребна работа и го бе молила да не се вълнува толкова. Дните бяха минавали и преценките на медицинските експерти все повече бяха съвпадали с думите на Фелиша. Бе на път да оздравее и раната й зарастваше, както трябва.