Където злото властва

Върху вътрешната страна на пакета бе записал най-лошите си мисли. Мислите, от които по никакъв начин не можеше да се отърве. Бе написал за това как бе отнемал живот, как бе одирал кожи, как бе разпорвал вътрешности и бе гледал какво се крие там. И все пак това просто бяха мисли.

Фантазии и нищо повече. Не бе пипнал с пръст никого. Откакто архиепископът го бе изпратил тук, на Фосен, той бе добър пастир - първо католик, а след това лютеранин. Смяната на вярата му се бе удала по-лесно, отколкото си бе мислил. През един прекрасен ден бе разбрал, че религията не е най-важното. Хората - ето кое бе важното. Бе осъзнал, че въпреки всичките беди, които бе изпитал през живота си, той обичаше хората. Не бе станал такъв като онзи - като бръснаря. Тогава, в Берген, бе пощадил живота му. Само го бе ударил, за да изпадне в безсъзнание, и бе взел ножовете. Ножовете и кожата на немската вещица. От нея бе направил последните страници на книгата си и бе записал върху тях най-черните си мисли. Нали имаше черни мисли, нямаше защо да извърта. Записал ги обаче, той бе спасил от тях останалия свят. Бе намерил място, на което да заточи живеещия в него дявол. А когато дяволът не бе наблизо, той бе добър свещеник.

Написа последното изречение в средата на книгата, много далече от черните страници. Това бе изречението, което някога бе написала на хартия умната маймуна от Александрия, ако, разбира се, се вярваше на думите на неговия велик учител от Падуа. Приключил, той взе лист пергамент, също направен от кожата на вещицата и подходящ не само за записване на жестоки фантазии за вивисекции, но и за съхраняване на бръснарските ножове. Разпната върху хартия, фантазията оставаше безвредна, а с ножовете бе спасил доста животи през изминалите години. Съвсем наскоро побеснял крайморски селянин бе насякъл до смърт с брадва петима души в дома си. На четирима други, които стопанинът просто бе осакатил, Юханес бе успял да спаси почти всички крайници. Петимата мъртъвци бяха погребани в старото гробище до църквата. Гробовете им бяха последните, защото скоро след това интендантът на „Нидарос” бе решил да закрие това гробище. Скоро забравиха за зверските убийства. За нещастието си спомняха само онези, които бяха оцелели. Не забравяха и как с ножовете и иглите си свещеникът Юханес бе спасил живота им и ръцете, и краката им, макар и не всичките.

Мари вече бе дошла толкова близо, че той чуваше стъпките й. В това тежко време той имаше добра новина за нея. Вече й бе намерил място в едно от околните стопанства. Бяха се съгласили да я вземат срещу известно възнаграждение. Той нямаше пари да им плати, а само ножовете и книгата, която бе писал вече половин живот. Сега не се страхуваше да се раздели с всичко това. Тамошният народ не можеше да чете, а Юханес бе взел от тях дума да не продават нещата, докато той не умре, а ако ги продадат, то да са заедно: книгата с ножовете или ножовете с книгата. И всичките следващи собственици трябвало да спазват това правило. Стопанинът се бе съгласил с това странно условие.

Когато Мари влезе в стаята, той премести пакета с ножовете на леглото.