Където злото властва

Фелиша скочи веднага. Успя да фиксира Йенс Дале в полезрението си, преди да се обърне напълно. И замахна. Ножът се заби отстрани на врата му. Дале направи крачка назад. И замря, гледайки я с широко отворени очи. Тя търсеше в погледа му признаци на отчаяние, на страдание, на съжаление - поне нещо човешко - но виждаше само изкривено от болка и ярост лице. Тя гледаше ръкохватката и кръвта, струяща по шията му, смесваща се с потта му и стичаща се по голата му гръд. Все по-трудно й бе да запази яснотата на зрението си. Пареща болка се разливаше от гърба й по цялото й тяло, включително и в главата. Искаше й се да затвори очи, да легне и да заспи, но не можеше. Първо трябваше да види как той ще падне. Тогава всичко щеше да е свършено.

Йенс Дале не падаше. Фелиша видя на размити, като при разфокусирано кино, кадри как той няколко пъти се олюля напред-назад, а след това вдигна бавно лявата си ръка, хвана дръжката на забития в гърлото му кинжал и със зверско ръмжене го извади от себе си. За няколко кратки секунди тя успя да задържи погледа си върху раната му. От нея бликаше като червен фонтан кръв, обливайки цялото му ляво рамо. Тя чу как ревът му се дави в кръвта.

След това той тръгна към нея. Вдигна кинжала. Фелиша си пое дълбоко въздух. Виждаше само ножа и разбираше, че няма да преживее следващия удар.

Изглежда, че краката й се подчиниха на инстинкта й за съхранение, защото направи бърза крачка встрани. Усети с ухото си раздвижването на въздуха, когато ножът прелетя покрай главата й. След това върху нея започна да пада огромно обезумяло същество. Така и неизвикала, тя изпусна въздуха от здравия си бял дроб. И рухна на пода, притисната от Дале. Тежестта на тялото му изтласкваше и последните остатъци от въздух от нея и тя едва не изпадна в безсъзнание.