Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Много рано се обаждаш - каза той вместо поздрав.
Фелиша погледна часовника си. Бе един през деня, тоест само седем сутринта в Ричмънд.
- Да не спеше?
- Не, вече пия втора чаша кафе. Според всички сметки от тази сутрин съм свободен, защото вълненията при нас вече улегнаха. А при теб как е?
- Изписаха ме днес. С един ден по-рано от предвиденото.
- Тоест си идваш вкъщи? Веднага ли да ти осигуря самолет?
- Точно за това исках да поговоря с теб.
Сингсакер мина покрай Студентското дружество, по моста „Елгесетер” и по улица „Принсен” до самия хотел. Когато влезе във фоайето, бе вече един и двадесет. Приближи се до рецепцията и обяснил, че търси Фелиша Стоун, каза номера на стаята й. Рецепционистът, мъж с боядисана руса коса, бе вече на тази възраст, при която боядисаните кичури могат да бъдат лесно сбъркани с първите бели косми. Дори не му се наложи да търси името й в базата данни. Погледна Сингсакер с поглед, ясно говорещ за симпатиите му към мъжкия пол, но не и към този негов представител.
- Напусна преди пет минути - каза рецепционистът. -И замина с такси.
- Да знаете къде е отишла? - попита Сингсакер.
- Не, но нали е американка. Предполагам, че тръгна за летището. Сама се договаряше с шофьора.
- По дяволите! - за свое учудване Сингсакер дори удари с юмрук по плота.
- Ако нямате търпение да произнесете няколко прощални думи, то можете да я настигнете във „Вернес” -предложи рецепционистът.
- С велосипеда ли?
Излязъл от хотела, той извади телефона си и замря, размишлявайки дали си струва да й звъни пак, или да й изпрати съобщение, и стигна до извода, че след като наистина си е тръгнала, без дори да се сбогува, той не може да направи нищо по въпроса. Отново преследваше сън. Стигаха му сънища. Те имаха лошия навик да се превръщат в кошмари, щом се озовяха в главата му.
Той отиде в магазина за алкохолни напитки на „Сулсиден” и си купи за утешение две бутилки „Червен Олборг”. На хранителния щанд в търговския център си купи най-хубавия датски черен хляб и филе от херинга, точно такова, каквото обичаше, но не си купуваше често. Очакваха го празни и досадни почивни дни и той гадаеше колко щеше да издържи, преди да се обади на Аникен.
Фелиша Стоун изведнъж изпита усещането, че е направила глупост. Нали случаят бе приключен. Защо не можеше да зареже всичко, както си е, и да се прибере вкъщи? Защо трябваше да прави още нещо?
Тя извади връзката ключове, които носеше в джоба си, въпреки че нито един от тези ключове не ставаше за нито една ключалка от тази страна на Атлантическия океан. Затова пък на връзката имаше шперц, който не признаваше подобни географски ограничения. Стана и за ключалката, която Фелиша искаше да отключи. Вярно, наложи й се да се помъчи малко. Такива постъпки се удаваха на Патерсън много по-лесно, отколкото на нея, и той би могъл да стане толкова добър престъпник, колкото добър полицай беше. Мъчи се дълго, но все пак се справи с ключалката. Влизайки, се огледа. Стаята се оказа точно такава, каквато си я представяше. Това откритие увеличи увереността й, че е на правилния път, но трябваше да направи още нещо. Оставаше още едно възелче, което трябваше да се разплете.
Караше бавно по „Киркегате”. Мина покрай дома на семейство Дале. Всичките прозорци бяха със спуснати пердета. Децата бяха преместени при родителите на Гюн Брита в съответствие със Закона за защита на детето. Къщата почти сигурно щяха да я продадат, за да удовлетворят исканията за възмездяване на щетите, които задължително щяха да се появят след този случай.
Предстоеше още много работа по серията убийства с петстотингодишна давност, които бяха може би най-кървавите през цялата история на Норвегия. По-нататъшното разследване на престъпленията на Йенс Дале бе изискало големи усилия от норвежка страна. Владо Танески от „ Адресеависен” бе нарекъл с лека ръка бараката за лодки в Ерланд: „Леговището на ужаса”. По принцип пресата се бе постарала доста, за да не може предсмъртното желание на Юн Ватен - да не се позволи на Йенс Дале да се превърне в митично чудовище - да бъде изпълнено.
В тази барака бяха намерени достатъчно материали, за да се докаже съпричастността на Дале към убийствата на Едвард и Хеда Ватен, а също така и на собствената си жена. Освен това полицията бе намерила кожата на най-малкото още една непозната жертва и това бе позволило Йенс Дале да бъде отнесен към категорията на серийните убийци, удовлетворяващи всичките мислими критерии и определения.
Що се отнасяше до вирджинското престъпление, то и в този случай бяха открити съвсем тежащи на мястото си улики, доказващи виновността му. Освен сходството в подробностите и тайната връзка между Гюн Брита Дале и Ефраим Бонд, даваща мотива за убийство, бе намерено електронно потвърждение за пътуването на Дале до Америка. По всяка вероятност се бе качил на самолета до Вашингтон, откъдето бе взел кола под наем: Не носел със себе си в самолета скалпел и други хирургични инструменти, а ги бе получил от склад за медицинско оборудване във Вашингтон. Бе поръчал предварително всичко необходимо от името на тронхаймския Музей по природна история. Дале се бе върнал в Норвегия след малко по-малко от три денонощия. Първоначалната проверка на алибито на Дале се бе състояла преди полицията в Тронхайм да научи за ричмъндското убийство, поради това основно внимание бе отделено на почивните дни, съвпадащи по време с убийството в книгохранилището. Потресени от случилото се, колегите на Дале по-късно бяха казали на разпитите, че мислели, че Дале е излязъл в годишен отпуск. А пред жена си, според думите на родителите на Гюн Брита Дале, той се бил позовал на участие в поредната конференция.