Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Приятели! Те наистина знаят как да те съборят от пиедестала, нали?
Три дни преди училището да започне, в един ясен следобед с небе, пълно с пухкави облачета и с полъхващ хладен бриз, ние подкарахме колелетата си до игрището за бейзбол, вързали ръкавиците си за дръжките. Заехме позициите си около ромба, който беше надупчен от шпайкове и скоро щеше да буреняса. На дъската с резултатите се виждаше доказателството, че отборът ни от Малката лига не е сам в нещастието си — мъжкият отбор, „Куейлс“, бе понесъл загуба с пет на нула от отбора на военновъздушната база, „Хай Флайърс“100. Газехме в езера от сенки до глезените и си прехвърляхме топката напред-назад, докато си говорехме с известна тъга за отминаващото лято. Но дълбоко в сърцата си бяхме възбудени от мисълта за началото на училището. Идва миг, когато свободата става… ами, твърде свободна. Бяхме готови да ни вкарат в ред, тъй че да можем да летим отново следващото лято.
Хвърляхме си бързи топки, криви, летящи и прахобърсачки. Бен имаше най-добрия червячен удар, който някога сте виждали, а Джони можеше да накара топката да подвие опашка миг преди да се удари в ръкавицата. Твърде кофти, че всеки един от нас беше крал на страйкаутите101. Е, винаги ще има нов сезон.
Бяхме на игрището може би от около четирийсет минути, тъкмо бяхме загрели, когато Дейви Рей каза:
— Я, вижте кой идва!
Обърнахме се всички. През бурените към нас крачеше Немо Кърлис, пъхнал ръце дълбоко в джобовете на джинсите си. Все още беше кльощав и с кожа с цвета на кисело мляко. Не се съмнявах, че за този тен отговаряше майка му.
— Здрасти! — казах на Немо.
— Хей, Немо! — подвикна Дейви Рей. — Ела да ни хвърлиш някоя топка!
— О, супер! — възкликна Джони, припомняйки си натъртената си ръка. — Ами… защо този път не похвърляш на Бен вместо на мен?
Немо поклати глава, свел очи към земята. Продължи да крачи през полето, подмина Джони и Бен и ме приближи. Стоях на хоума. Когато Немо спря и вдигна глава, видях, че е плакал. Очите му зад дебелите очила бяха червени и подпухнали, а пътечките на сълзите блестяха по бузите му.
— Какво е станало? — попитах. — Някой да не те е набил?
— Не — отвърна той. — Аз… аз…
Дейви Рей дойде при нас, стиснал бейзболната топка.
— Какво има? Немо, плакал ли си?
— Аз… — той изхлипа задавено. Опитваше се да се вземе в ръце, но чувствата го заливаха. Простена. — Трябва да тръгвам!
— Да тръгваш ли? — намръщих се. — Накъде, Немо?
— Прошто… нанякъде… — той махна с кльощавата си ръка. — Прошто шръгвам.
Бен и Джони стигнаха до хоума. Събрахме се в кръг около Немо, който той хлипаше и бършеше протеклия си нос. Бен не можа да понесе гледката, отстъпи на няколко крачки и се захвана да подритва едно камъче.
— Аз… ходих до ваш, да ти каша, а майка ши ми каша, че ши тук — обясни Немо. — Ишках да шнаеш.
— Е, и къде отиваш? На гости на някого ли ще ходиш? — попитах аз.
— Не — по бузите му потекоха пресни сълзи. Гледката беше направо ужасна. — Трябва да ше премештя, Кори!
— Местиш се? Къде?
— Не шнам. Някъде далеше ош шука.
— Леле — възкликна Джони. — Та ти не си изкарал в Зефир дори цялото лято!
— Надявахме се, че ще можеш да играеш в отбора ни догодина! — каза му Дейви.
— Да — подкрепих го. — И се надявахме да тръгнеш на училище с нас.
— Не — Немо продължаваше да клати глава с изпълнени с мъка очи. — Не. Не. Не мога. Мештим се. Мештим ше утре.
— Утре? Защо така бързо?
— Мама каша. Мештим се. Така че татко да моше да продава риши.
Ризите. А, да. Ризи. Никой в Зефир не носеше ризи по поръчка. Съмнявах се, че такива носи дори един човек из градовете, в които г-н Кърлис настаняваше сина си, жена си и книгата с мостри. Съмнявах се и че има шанс местните да си сменят стила на обличане.
— Не мога… — Немо се взираше в мен, а от болката в очите му ме заболя сърцето. — Не мога… да ши намеря приятели — додаде дой. — Понеше… вше ше мештим.
— Съжалявам, Немо! — казах. — Наистина. Ще ми се да не се налагаше да се местиш!
100
Хай Флайърс — от high flyers, „летящи високо“. Названието на отбора е игра на думи — освен в буквалния смисъл (летци) идиомът се използва и със значение на „хора, постигнали бърз успех“.
101
Страйкаут — в бейзбола страйкът е неуспешно батиране (батерът не улучва топката); при три страйка напуска играта (страйкаут).