Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
От чисто техническа гледна точка, нали не ме виждате как се появявам с тортата за рождения ден и искам от Емили Витрал или от баба ѝ малко кръв на момичето за анализ. Бях доста хитър, съгласен съм с вас. Подарих на Лили ваза за едно цвете, която трябваше да се счупи в ръцете ѝ. Номерът мина и далеч надхвърли очакванията ми. Вазата се счупи още щом Лили я пипна. Смутен, аз събрах парчетата стъкло, по които бе полепнала кръв, и ги изхвърлих в кофата за боклук. С изключение на няколко, които прибрах в найлоново пликче в джоба си. Направо детска игра. Ни чул, ни видял.
Получих резултата от лабораторията няколко дни по-късно. Ако си мислите, че имах угризения, значи нищо не сте разбрали за мен. Казвам го, за да ви обясня защо поисках два екземпляра от анализа в лабораторията. Един анализ. Два плика. Един за Матлид дьо Карвил и един за Никол Витрал. Дадох им синьолавандуловия плик в ръцете. И на двете.
Равенство.
Така и двете знаеха истината от три години. Науката проговори!
Ето на! Можех да спра дотук, да ви кажа, че съм предал пликовете на двете семейства и баста. Чао, баби! Оправяйте се сами!
Само че аз не съм ангел. Не, разбира се, че не. Не устоях на изкушението. Да, прочетох резултата от анализа. Знам, че си мислите: „Петнадесет години разследване и нищо сигурно“. Нахвърлих се върху резултата от анализа, както каторжник след петнадесет години каторга се нахвърля на някоя курва... Метафората е точна. Защото резултатът беше курвенски номер. Ако кажа, че ме е изненадал, ще прозвучи като евфемизъм. Паднах върху задника си между двата стола. Сякаш някой там горе – Господ или Дева Мария от Мон Терибъл – продължаваше да ни се подиграва в лицето.
Мисля, че именно резултатът от теста окончателно ме вкара в депресията, която неумолимо и безвъзвратно ме завлече до дъното, до бездната.
Резултатът бе абсурден, смешен, същинска гротеска. Да ровя цял живот в една клада и после сам да се хвърля в нея, защото съм открил, че магьосницата е в дъното на цялата тази работа.
Въпреки това и след 1995 година останах лоялен служител, като старо вярно полицейско куче. Продължих, макар и мъчително, разследването. На забавен кадър. От известно време Назим се бе отдръпнал. Работеше горе-долу добре на черно, а понякога помагаше на Айля с дюнерите на булевард „Распай“.
През декември 1997 година предприех последното си поклонение на Мон Терибъл. Предоставям ви последното парче от пъзела, но то съвсем не е най-малко смущаващото... Ще отсъдите сами... И така, тръгнах на път за последното ми поклонение в Юра. Исках да се насладя на удоволствието да вкуся прясното сирене от Франш-Конте и да пийна малко вино от Арбоа, сервирани ми от Моник Жоньовез.
Да утъпча и последните стръкчета трева и да докосна с ръка последните клонки преди финалния плонж. Да направя моето поклонничество в моя Лурд88.. Всяка година приличаше на предишната. Все се надявах на чудо, което не се случваше.
Онова, което нареди пъзела, ми хрумна през нощта в хижата. Да се чуди човек защо. Несъмнено са ми били необходими шестдесет и два грама бяло вино, за да ми се развинти въображението. Матлид дьо Карвил е била съвсем права, като ми е предоставила цели осемнадесет години за разследване. Отгатнала е, че бавно дърпам спусъка. И така, на сутринта се изкачих на Мон Терибъл с лопата и кофа в ръка. Чегъртах като луд около колибата. На мястото на гроба. Цял час. Изкарах десет килограма пръст! Отнесох я на гърба си като същински каторжник. Без да подбирам или сортирам нещо от нея. Без нищо. Взимах всичко, което попаднеше под лопатата ми. Извървях два километра. Като излязох на пътя, Грегори, доброто момче от природния парк, ме смъкна надолу с колата си. На другия ден наблъсках багажника на беемвето си с десет кила пръст и се замъкнах до Росни-су-Боа, за да я дам на моя човек в полицията.
Няма нужда да ви казвам, че той не беше никак доволен. Да прегледа десет килограма боклуци, за да търси какво!? Заради последната прищявка на един луд!?
Жером, моят човек в полицията, току-що се беше хванал с една девойка и си беше купил къщичка в Бандуфъл, която щеше да изплаща 20 години. Не се колеба дълго пред плика с пари, които удвояваха тримесечната му заплата на служител в полицията. Работата, която му бях възложил, щеше да му отнеме часове, но не ми пукаше.