Картата на времето
- Автор: Палма Феликс
- Серия: Викторианска трилогия #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-938-4
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Картата на времето». Краткое содержание книги:
Срещу немалко заплащане всеки има възможността да пътува до фаталната 2000 г., когато английската столица е в руини, и с очите си да види решаващата битка между хората и разбунтувалите се автомати. Един от пътниците във времето е Клеър Хагърти, копнееща за истинската любов, която не намира в своето време. Но не всички биха искали да се озоват в бъдещето; Андрю Харингтън трябва да се върне в миналото, в 1888 г., за да спаси любимата си от безмилостното острие на Джак Изкормвача.
Пътищата на Клеър и Андрю ще се пресекат с този на Хърбърт Уелс, който единствен може да им помогне. На него пък му предстои нещо още по-чудато — появата на тайнствен пътник във времето, който иска да похити ръкописите на „Невидимия“ на Уелс, „Дракула“ на Брам Стокър и „Примката на призрака“ на Хенри Джеймс. Животът на тримата големи писатели виси на косъм…
Изходът сякаш е само един — бягство във времето… Но дали това е решението?
Феликс Х. Палма, единодушно признат от критиката за един от най-оригиналните разказвачи на нашето време, е носител на повече от сто литературни отличия. В „Картата на времето“ той умело смесва различни жанрове, за да създаде мащабна история, в която шестват измислени и реални персонажи, за която времето и пространството нямат ограничения…
Том не очакваше такава реакция. Отпи глътка чай, за да скрие недоволството си. Тя не осъзнаваше ли, че няма време за друго, освен да се отдадат един на друг? Оставаха само три проклети часа! Не беше ли достатъчно ясен? Остави чашата върху чинийката и хвърли поглед към улицата, към отсрещния пансион с тъй желаните легла с чисти чаршафи, които изглеждаха все по-недостижими. Девойката имаше право, той не я познаваше, нито пък тя него. И докато оставаха непознати, нямаше никакъв шанс да се озоват в кревата. Бе се впуснал в безнадеждна битка. Ами ако вече се познаваха, помисли си изведнъж. Нали той идваше от бъдещето? Какво пречеше да ѝ каже, че от негова гледна точка вече се познават? Между тази среща и срещата през 2000 година можеше да се е случило всичко, което въображението му бе в състояние да роди, защото тя не би могла да го опровергае. Стори му се, че е открил идеалната стратегия, за да я отведе в пансиона, кротка като агънце.
— Грешиш, Клеър. Познавам те много по-добре, отколкото си мислиш — рече с изповеден тон, държейки ръката ѝ между своите, сякаш бе ранено врабче. — Зная каква си, за какво мечтаеш, какво искаш, как виждаш света. Зная всичко за теб и ти знаеш всичко за мен. И те обичам, Клеър. Влюбих се в теб в едно време, което още не е настъпило.
Тя го гледаше поразена.
— Но ако няма да се видим отново — разсъди момичето, — как ще се опознаем? Как ще се влюбиш в мен?
Том усети как го избива пот — беше паднал в собствения си капан. Потисна една ругатня и се загледа в улицата, опитвайки се да спечели време. Какво можеше да ѝ отговори сега? Отвън, безразлични към неговата тревога, минаваха файтони, като си проправяха път между количките на продавачите. В този миг зърна на ъгъла една пощенска кутия, солидна и червена, с инициалите на кралица Виктория отпред.
— Влюбих се в теб чрез писмата ти — изтърси той изведнъж.
— Чрез писмата ми? За какво говориш? — възкликна момичето стъписано.
— За любовните писма, които си изпращахме през всички тези години.
Тя го гледаше с уплаха. И Том разбра, че следващите му думи трябва да прозвучат правдоподобно, защото от това зависеше дали Клеър щеше да се предаде окончателно, или да го зашлеви разгневена. Затвори очи и се усмихна едва-едва, като се преструваше, че извиква в паметта си някакъв спомен, а същевременно мислеше трескаво.
— Това се случи при първото ми изследователско пътуване в твоята епоха — рече най-сетне. — Появих се на хълма, който ти споменах одеве, и оттам вървях до Лондон. Там се уверих, че машината е абсолютно надеждна, когато трябва да отвори дупка на избрана дата: бях пропътувал от 2000-та до 8 ноември 1896 г.
— Осми ноември?
— Да, Клеър, осми ноември, сиреч вдругиден — потвърди Том. — Това беше първият ми набег в твоето столетие. Но нямах време да сторя нищо повече, защото трябваше да се прибера, преди дупката да се е затворила. И тъй, върнах се на хълма с цялата бързина, на която бях способен, и тъкмо се канех да вляза в тунела, за да се върна в 2000 г., когато зърнах нещо, което преди не бях забелязал.
— Какво? — попита тя, искрено заинтригувана.
— Под един камък, точно до надгробната плоча на някой си Джон Пийчи, имаше писмо. Взех го и открих с удивление, че е адресирано до мен. Пъхнах го в джоба на костюма, с който се бях предрешил, и го отворих, когато се прибрах в 2000 г. Писмото беше от една непозната дама от XIX век. — Том направи драматична пауза, преди да добави: — Тя се казваше Клеър Хагърти. И твърдеше, че ме обича.
Девойката изпусна една дрезгава въздишка, сякаш не ѝ достигаше въздух. С обичлива усмивка Том я гледаше как преглъща на сухо, опитвайки се да смели това, което току-що бе чула — че тя е предизвикала цялата тази ситуация, или по-точно, че ще я предизвика в бъдеще. Ако той я обичаше сега, то бе, защото тя го бе обикнала преди това. Клеър се вторачи в чашата си, сякаш в утайката от чая можеше да види Том в 2000 г. — да го види как чете объркан писмото, в което една непозната жена от друг век, вече напуснала света на живите, му се обяснява в любов. Писмо, написано от нея. Без да ѝ даде време да си поеме дъх, Том продължи — като дървар, който въпреки умората удвоява усилия, щом види как дървото, което с часове се е опитвал да отсече, най-сетне започва да се накланя.
— В това писмо казваше, че ще се запознаем в бъдеще, или по-точно, че аз ще се запозная с теб в бъдеще, защото ти вече ме познаваше — рече той. — Молеше ме да ти отговоря, защото жадуваше да получиш вести от мен. Колкото и чудно да ми се видя това, написах писмо в отговор на твоето и при следващото ми пътуване до XIX век, което осъществих два дена по-късно, оставих писмото до същата надгробна плоча. При третото си пътуване намерих твоя отговор и така подхванахме една кореспонденция през времето.