Картата на времето
- Автор: Палма Феликс
- Серия: Викторианска трилогия #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-938-4
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Картата на времето». Краткое содержание книги:
Срещу немалко заплащане всеки има възможността да пътува до фаталната 2000 г., когато английската столица е в руини, и с очите си да види решаващата битка между хората и разбунтувалите се автомати. Един от пътниците във времето е Клеър Хагърти, копнееща за истинската любов, която не намира в своето време. Но не всички биха искали да се озоват в бъдещето; Андрю Харингтън трябва да се върне в миналото, в 1888 г., за да спаси любимата си от безмилостното острие на Джак Изкормвача.
Пътищата на Клеър и Андрю ще се пресекат с този на Хърбърт Уелс, който единствен може да им помогне. На него пък му предстои нещо още по-чудато — появата на тайнствен пътник във времето, който иска да похити ръкописите на „Невидимия“ на Уелс, „Дракула“ на Брам Стокър и „Примката на призрака“ на Хенри Джеймс. Животът на тримата големи писатели виси на косъм…
Изходът сякаш е само един — бягство във времето… Но дали това е решението?
Феликс Х. Палма, единодушно признат от критиката за един от най-оригиналните разказвачи на нашето време, е носител на повече от сто литературни отличия. В „Картата на времето“ той умело смесва различни жанрове, за да създаде мащабна история, в която шестват измислени и реални персонажи, за която времето и пространството нямат ограничения…
— Нищо не може да се скрие от вас, госпожице Хагърти — похвали я той. — Прекалено сте умна.
Клеър доби доволно изражение.
— Благодаря ви, капитане. Но не е трудно да се отгатне, че вашите учени са създали машината с цел да се Пътува именно до тази епоха, за да бъде убит изобретателят на автоматите, още преди да ги е създал, и така да се избегнат последвалите събития, разрушението на Лондон и смъртта на толкова хора.
Да пътуваш в миналото, за да го промениш? Възможно ли бе това, запита се Том.
— Точно така, Клеър. Аз бях избран, за да убия Фъргюсън и да спася света от разруха.
Момичето размисли няколко секунди, преди да добави:
— Ала не сте успели, щом като и двамата видяхме с очите си войната на бъдещето.
— Отново отгатна, Клеър — призна Том, като се възползва от случая, за да се обърне към нея по-фамилиарно.
— Значи мисията ви се е провалила — каза тя сякаш на себе си с известна тъга. После го погледна настойчиво и промълви: — Но защо? Може би дупките не остават отворени достатъчно дълго време?
Том разпери ръце, преструвайки се, че е изумен от нейната проницателност.
— Така е — призна той, за да добави в прилив на вдъхновение: — Осъществих няколко пробни пътувания, за да открия местонахождението на Фъргюсън, но не успях. Разполагах с твърде малко време. Затова може да ме видиш в бъдеще някой път да вървя по улицата, но не бива да ме заговаряш, защото тогава аз все още няма да те познавам.
Тя примигна, опитвайки се да схване думите му.
— Разбирам — рече накрая. — Ти си предприел тези пътувания преди сегашното, а си пристигнал тук дни по-късно.
— Именно — потвърди той и добави, одързостен от факта, че тя намираше тези врели-некипели за смислени: — Въпреки че от твоя гледна точка сегашното пътуване, което осъществих, изглежда да е първото, това не е вярно. Предприел съм поне половин дузина пътувания в твоята епоха преди това. Впрочем, това пътуване, което на теб ти се струва първо, за мен най-вероятно ще е последно, тъй като употребата на машината понастоящем е забранена.
— Забранена ли? — попита Клеър, която изглеждаше все по-впечатлена.
Том отпи от чая, за да си прочисти гърлото, и продължи, насърчен от ефекта, който думите му упражняваха върху нея:
— Да, Клеър. Машината бе изобретена в разгара на войната, но когато се оказа неефикасна, създателите ѝ престанаха да се занимават с нея. Забравиха за утопичната идея да предотвратят войната, преди да е избухнала, и съсредоточиха усилията си върху изобретяване на оръжия, с които да я спечелят; те трябваше да могат да разцепват на две бронята на автоматите — тук девойката кимна, явно припомнила си впечатляващите оръжия на войниците. — Тогава машината бе зарязана като нещо непотребно, но все пак я държаха под наблюдение, за да не може никой да пътува в миналото без разрешение и да го променя, както му скимне. На мен обаче ми се удаде да я използвам тайно, ала успях да отворя тунел единствено за десет часа и сега остават само три, преди дупката да се затвори. Това е времето, с което разполагам, Клеър. После трябва да се върна в моята епоха. Ако остана тук, ще ме издирят и ще ме екзекутират, задето съм пътувал във времето без разрешение, па макар и да съм герой. И тъй, след три часа… ще си отида завинаги.
Завърши речта си, стискайки безкрайно нежно ръката на Клеър, като мислено се поздрави за това обяснение. За свое собствено изумление, не само бе разрешил проблема, който можеше да възникне при бъдеща среща с нея, но и бе успял да я осведоми, че разполагат с някакви си три часа заедно, преди да се разделят завинаги. Три часа и нищо повече. Само три.
— Рискувал си живота си, за да ми донесеш чадърчето — бавно рече тя като обобщение на ситуацията, сякаш изведнъж бе осъзнала на каква опасност се е изложил Том.
— Е, чадърчето беше само претекст — отвърна той, като се наведе през масата и страстно я погледна в очите.
Сега е моментът, каза си. Сега или никога.
— Рискувах живота си, за да те видя отново, защото те обичам, Клеър — излъга той с най-нежния тон, на който беше способен.
Вече бе изречено. Сега тя трябваше да каже същото. Трябваше да признае, че и тя го обича, тоест че обича храбрия капитан Шакълтън.
— Как е възможно да ме обичаш, след като дори не ме познаваш? — засмя се Клеър кокетно.