Картата на времето
- Автор: Палма Феликс
- Серия: Викторианска трилогия #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-938-4
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Картата на времето». Краткое содержание книги:
Срещу немалко заплащане всеки има възможността да пътува до фаталната 2000 г., когато английската столица е в руини, и с очите си да види решаващата битка между хората и разбунтувалите се автомати. Един от пътниците във времето е Клеър Хагърти, копнееща за истинската любов, която не намира в своето време. Но не всички биха искали да се озоват в бъдещето; Андрю Харингтън трябва да се върне в миналото, в 1888 г., за да спаси любимата си от безмилостното острие на Джак Изкормвача.
Пътищата на Клеър и Андрю ще се пресекат с този на Хърбърт Уелс, който единствен може да им помогне. На него пък му предстои нещо още по-чудато — появата на тайнствен пътник във времето, който иска да похити ръкописите на „Невидимия“ на Уелс, „Дракула“ на Брам Стокър и „Примката на призрака“ на Хенри Джеймс. Животът на тримата големи писатели виси на косъм…
Изходът сякаш е само един — бягство във времето… Но дали това е решението?
Феликс Х. Палма, единодушно признат от критиката за един от най-оригиналните разказвачи на нашето време, е носител на повече от сто литературни отличия. В „Картата на времето“ той умело смесва различни жанрове, за да създаде мащабна история, в която шестват измислени и реални персонажи, за която времето и пространството нямат ограничения…
Том едва не се задави с пастата.
— Не, не — побърза да уточни той, — това е невъзможно, абсолютно невъзможно.
Тя се нацупи разочаровано и скръсти ръце с донякъде детински жест, който го свари неподготвен.
— Не мога да ви я покажа, защото… не е нещо, което може да се види — импровизира той, опитвайки се да я успокои, преди да се е разсърдила истински.
— Как така не може да се види? — попита тя недоверчиво.
— Имам предвид, че не е нещо като крилата карета, която се придвижва през времето — обясни Том.
— А какво е в такъв случай?
Той едва не въздъхна от отчаяние. Да, какво беше в такъв случай? И защо не можеше да ѝ я покаже?
— Това е едно съоръжение, което не пътува физически през потока на времето, а остава приковано в бъдещето. Оттам, ъъъ… отваря дупки, през които можем да пътуваме до други епохи. То е като бормашина, но вместо да пробива скали… дълбае тунели в тъканта на времето. Затова не мога да ви я покажа, макар че нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие.
Девойката мълчеше.
— Машина, която отваря дупки в тъканта на времето… — промълви най-сетне, запленена от идеята. — И вие минахте през един от тези тунели, за да се появите в днешния ден?
— Точно така — отвърна Том не особено убедено.
— А как ще се върнете в бъдещето?
— Ще се пъхна пак в дупката.
— Искате да кажете, че в този миг някъде в Лондон има тунел, който води до 2000 г.?
Том отпи от чая си, преди да отговори. Този разговор започваше да му дотяга.
— Както сама разбирате, ако тунелът се отвори в града, прекалено много ще бие на очи — отвърна той предпазливо. — Отваря се винаги в околностите, на хълма Хароу, едно малко възвишение, увенчано от стар дъб, заобиколен от надгробни плочи. Но машината не може да го поддържа отворен твърде дълго време. След няколко часа ще се затвори и аз трябва да мина през него, преди това да се случи.
Добави последната фраза с престорено униние, като се надяваше, че — предвид липсата на време — момичето ще престане да го изтезава с въпросите си.
— Навярно ще ви се стори твърде дръзко от моя страна, капитане — каза Клеър след кратък размисъл, — но ще можете ли да ме отведете с вас в 2000 г.?
— Боя се, че не, госпожице Хагърти — въздъхна Том.
— Защо? Обещавам ви, че…
— Защото не мога да пренасям хора оттук там.
— Но какъв е смисълът да се изобрети машина на времето, ако не се използва за…
— Защото е изобретена с определена цел! — прекъсна я Том, комуто бе дотегнало нейното упорство да научи нещо повече. Толкова ли я интересуваха пътуванията във времето?
Мигом съжали за своята рязкост, но бедата беше сторена. Клеър го гледаше, изненадана от сърдития му тон.
— И каква е тази цел, ако мога да знам? — сопна му се тя със същата гневна нотка.
Том въздъхна, облегна се на стола си и загледа момичето, като се бореше да овладее нарастващото си раздразнение. Беше безсмислено да продължава с всичко това. Както бе тръгнал разговорът, нямаше да успее да я замъкне в пансиона; щеше да е късметлия, ако тя не го зарежеше веднага, отегчена от мъглявите му отговори. Но какво очакваше Том? Той не беше Гилиъм Мъри. Беше просто един несретник без въображение. Да се прави на пътник във времето бе голяма лъжица за неговата уста. Беше за предпочитане да вдигне ръце, да забрави за всичко, да се сбогува вежливо с нея, докато все още имаше време, и да продължи да си живурка, в случай че главорезите на Мъри нямаха някоя по-добра идея.
— Госпожице Хагърти — поде той, решен учтиво да приключи срещата под някакъв претекст, но в този миг тя постави ръката си върху неговата.
Изненадан от жеста, Том забрави какво се канеше да каже. Загледа изящната ѝ ръка, кротко положена върху неговата; и двете лежаха между чашите за чай като някаква скулптура, чието значение му убягваше. Когато вдигна очи, срещна един безкрайно нежен поглед.
— Съжалявам, че ви притесних с въпроси, на които навярно не сте упълномощен да отговаряте, капитане — извини се момичето, като грациозно се наведе напред. — От моя страна това бе твърде неучтив начин да ви благодаря, че ми върнахте чадърчето. Така или иначе, не е нужно да ми отговаряте защо е изобретена машината. Целта вече ми е известна.
— Нима? — попита Том недоверчиво.
— Да — отвърна тя с очарователно горда усмивка.
— Тогава бихте ли ми казали каква е тази цел?
Клеър се огледа наоколо, сетне отвърна, снишавайки глас:
— Да убиете господин Фъргюсън.
Том повдигна вежди. Господин Фъргюсън? Кой, по дяволите, беше господин Фъргюсън? И защо трябваше да го убива?
— Не се преструвайте, капитане — разсмя се Клеър. — Уверявам ви, че не е необходимо. Не и пред мен!
Том охотно се присъедини към смеха ѝ, възползвайки се от изблика на веселие, за да се освободи от напрежението от разпита. Нямаше никаква представа кой е въпросният Фъргюсън, но чувстваше, че най-добрата стратегия ще е да се преструва, че отлично знае кой е той, че знае дори кой номер обувки носи и каква помада използва при бръснене — и да се моли тя да не го разпитва за този човек.