Картата на времето
- Автор: Палма Феликс
- Серия: Викторианска трилогия #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-938-4
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Картата на времето». Краткое содержание книги:
Срещу немалко заплащане всеки има възможността да пътува до фаталната 2000 г., когато английската столица е в руини, и с очите си да види решаващата битка между хората и разбунтувалите се автомати. Един от пътниците във времето е Клеър Хагърти, копнееща за истинската любов, която не намира в своето време. Но не всички биха искали да се озоват в бъдещето; Андрю Харингтън трябва да се върне в миналото, в 1888 г., за да спаси любимата си от безмилостното острие на Джак Изкормвача.
Пътищата на Клеър и Андрю ще се пресекат с този на Хърбърт Уелс, който единствен може да им помогне. На него пък му предстои нещо още по-чудато — появата на тайнствен пътник във времето, който иска да похити ръкописите на „Невидимия“ на Уелс, „Дракула“ на Брам Стокър и „Примката на призрака“ на Хенри Джеймс. Животът на тримата големи писатели виси на косъм…
Изходът сякаш е само един — бягство във времето… Но дали това е решението?
Феликс Х. Палма, единодушно признат от критиката за един от най-оригиналните разказвачи на нашето време, е носител на повече от сто литературни отличия. В „Картата на времето“ той умело смесва различни жанрове, за да създаде мащабна история, в която шестват измислени и реални персонажи, за която времето и пространството нямат ограничения…
— Никоя предпазна мярка не е излишна — отбеляза той, обръщайки се отново към Клеър. — Както ви казах, не бива да привличам внимание към себе си, а не бих постигнал това, ако съм с бойната си броня. По същата причина ще ви помоля да не ме наричате капитан.
— Добре — отвърна девойката, но в следващия миг възкликна, обзета от радостната възбуда, че знае някаква тайна, споделена единствено с нея: — Не мога да повярвам, че вие сте капитан Дерек Шакълтън!
Том стреснато я помоли да замълчи.
— Ох, простете — извини се тя смутена, — просто съм много нервна. Все още не ми се вярва, че съм поканена на чай със самия спасител на…
За щастие келнерът се появи в този миг и момичето прекъсна изречението си. Поръчаха две чаши чай и различни видове пасти и кифлички. Когато келнерът се отдалечи, за да изпълни поръчката, двамата се гледаха в продължение на няколко секунди, като се усмихваха глуповато. Том наблюдаваше нейните опити да се успокои и да възвърне самообладанието си, а същевременно мислеше как да насочи разговора към една по-интимна област, която да подпомогне кроежите му. Беше избрал този чаен салон, защото на отсрещната страна на улицата имаше скромен, но чистичък пансион, който му се бе сторил идеална сцена за срещата на техните тела. Сега трябваше да използва целия си талант на съблазнител, ако изобщо имаше такъв, за да се опита да я заведе там, макар че това нямаше да е лесно. Беше очевидно, че дама като Клеър, която вероятно все още бе с непокътната добродетел, не би се съгласила да легне току-тъй с един непознат, ако и да беше убедена, че той е капитан Шакълтън.
— Как пристигнахте тук? — попита в този миг Клеър, която не подозираше нищо за посоката на мислите му. — Да не би да сте се качили в „Хронотилус“, без никой да ви види?
Том едва сдържа една гримаса на досада. Последното, което му се искаше сега, докато се мъчеше да съчини убедителна измислица, с чиято помощ да се порадва на прелестите на момичето, бе да придава достоверност на предишната си лъжа. Ала щом ѝ беше казал, че е пътувал във времето, за да ѝ върне чадърчето, не можеше да очаква, че тя ще го приеме като най-нормалното нещо на света, сякаш хората сновяха напред-назад между вековете, изпълнявайки банални задължения. За негов късмет, навременната поява на келнера с поръчката му предостави няколко секунди, за да успее да скалъпи задоволителен отговор.
— „Хронотилус“ ли? — попита Том, преструвайки се, че не знае за съществуването на времевия трамвай. Ако кажеше, че го е използвал, за да пристигне в тази епоха, не би имал друг начин да се върне в бъдещето, освен да чака следващата експедиция до 2000 година, а тя щеше да се проведе след почти цял месец; следователно не би имало причини настоящата им среща да е последна.
— Това е парният трамвай, с който пътувахме до вашата епоха, като прекосихме едно ужасно място, наречено четвърто измерение — обясни Клеър и след кратък размисъл добави: — Но ако не сте използвали „Хронотилус“, как изобщо се озовахте тук? Да не би да има друг начин да се пътува във времето?
— Разбира се, че има, госпожице Хагърти — отвърна уверено Том, като си мислеше, че щом момичето се е хванало на лъжите на Гилиъм, сигурно би повярвало във всеки друг начин за преместване във времето, който той би могъл да съчини. — Нашите учени са изобретили една машина, с която тези пътувания се осъществяват мигновено, без да е нужно това досадно прекосяване на четвъртото измерение.
— И тази машина може да пътува до всяка епоха? — попита девойката поразена.
— До всяка, до всяка — потвърди Том, като се престори, че не отдава никакво значение на този факт — сякаш му бе додеяло да пътува през вековете и зараждането и крахът на цивилизациите го отегчаваха безмерно.
Сетне взе една паста и я захапа с наслада, давайки да се разбере, че въпреки всичко, което е видял, все още го радват малките удоволствия в живота, като например британските сладкарски изделия.
— Докарахте ли я със себе си? — попита Клеър. — Ще ми я покажете ли?
— Кое да ви покажа?
— Машината, с която сте пътували до моята епоха.