Сянка по стъклото
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сянка по стъклото». Краткое содержание книги:
Лиан седна при аакимите, а облеклият официална роба Раел се качи на площадката и зае мястото си сред Синдиците. Залата притихна. Тогава Тенсор влезе отстрани и застана до столовете.
Процесът започна с размяна на любезности, които Лиан трудно проумяваше, макар да ги изричаха на неговия език. Наблюдаваше Каран, от която понякога се изискваше да отговаря. Тя ставаше все по-разсеяна; порови в джобовете си и в кесията за изгубения амулет, но не го намери и накрая отпусна глава върху ръцете си.
Церемонията завърши, мълчанието се проточи. Лиан знаеше, че тя го търси, че й е необходим за нещо. Изправи се. Погледите им се срещнаха. За миг съзнанието му се замъгли като от заклинанието на Емант, после някой го побутна да седне. Каран наведе глава.
Тенсор заговори. Гласът му, иначе толкова дълбок и звучен, сега беше лишен от всякакво чувство — задължение на всеки явил се пред Синдиците, с изключение на обвиняемия.
— Каран Елиенор Мелуселда Фърн от Готрайм в Банадор, потомка на Елиенор, най-древния род на Аакан. На Елиенор, най-славната ни героиня! Единствената, възпротивила се на Рулке, когато нахлули кароните и започнал гнетът над Аакан! Твоят род открай време е съюзник на Старейшините на Шазмак. Каран Елиенор, внучка на любимата ни Мантил, в тебе виждаме отново нейния облик, почитаема братовчедка. Призована си на съд по обвинение в измяна. Аз — Тенсор, твоят обвинител, твърдя, че ти, която получаваше даровете и научаваше тайните на аакимите, предаде свещения дълг на доверието и великата ни цел. Твърдя, че ти си откраднала Огледалото на Аакан от чародея Игър. Твърдя, че си взела Огледалото, за да го дадеш на Мендарк, Магистър на Великия съвет на Ягадор, който би си послужил с него за замисли, враждебни на великата ни цел. Ще призова свидетелите срещу тебе. След това ти ще изложиш доводите си пред Синдиците, за да могат те да отсъдят.
„Мелуселда… — повтори наум Лиан. — Ама че особено, древно име. Коя ли го е носила преди векове и как ли се е предало на Каран?“ Другото име беше още по-древно и славно, той обаче не знаеше нищо за най-старата история на аакимите. Но нямаше време да умува над това.
Свидетелите заставаха отпред и говореха равно, просто и безстрастно като Тенсор. Словата на всеки бяха справедливи и премерени.
Тенсор пръв разказа за вестоносеца, настигнал го на другия бряг на Туркадско море с новината, че Огледалото е намерено. Върнал се незабавно и в Туркад научил от Мендарк, че Огледалото било отнето от Игър, че Каран знае повече за това и че Магистърът е изпратил Лиан да я съпроводи от Тулин до Туркад. Добави, че Мендарк говорил уклончиво и въпреки отдавнашното им приятелство не споделил всичко. Тенсор предположил, че Каран ще стигне до Шазмак през планините, и изпратил вест да не я пускат да си отиде.
Синдиците обсъдиха помежду си думите му прекалено тихо, нищо не се чуваше. Разпитаха го за съобщението му до Емант и пролича, че постъпката му им е противна, ако не и нещо повече. Пак се посъветваха и Селиал, старша сред Синдиците, стана — хладнокръвна и достолепна, с падаща на вълни сребриста коса. Лиан малко се успокои от несъмнената й безпристрастност.
— Никой не може да излъже Синдиците — започна тя. — Преценихме думите на този свидетел и те са правдиви.
Тенсор се поклони на Синдиците, на слушателите и дори на Каран. Върна се и седна при останалите.
Призоваха Раел и той излезе от полукръга. Разказа за идването на Каран и Лиан, за разногласията относно чужденеца и обявяването му за аакимнинг, за странното държане на Каран, след като чула вестта за връщането на Тенсор. Повтори казаното от Лиан пред Емант в библиотеката и разговорите си с Каран. Стоеше вдървено и гласът му беше безжизнен от усилието да не прояви чувствата си.
Синдиците поговориха и Селиал се изправи.
— Нямаме въпроси. Преценихме думите на този свидетел и те са правдиви.
Идваше ред и на другите свидетели: двамата аакими, които заедно с Раел посрещнаха Каран и Лиан пред портата на Шазмак, мъжа, с когото тя се бе скарала посред нощ, още аакими, които Лиан виждаше за пръв път. Призоваха и онези, които претърсили нея, покоите й и всяко кътче, където би могла да скрие Огледалото. Нямаха какво да съобщят. Понякога Синдиците задаваха въпроси, по-често се въздържаха, но приемаха думите на всеки свидетел.
Последен пред тях застана Емант. Повтори безстрастно посланието от Тенсор: „Каран от Банадор се връща в Шазмак. Наблюдавай я прикрито. Научи какво знае за Огледалото на Аакан и ще бъдеш възнаграден щедро“.