Сянка по стъклото

Не остана нищо освен бученето на вятъра зад прозореца. Тя се разтревожи. Накрая го усети — слабичък гъдел зад границите на сетивата. Амулетът се сгорещи и Каран го стисна по-здраво. Усещането се засили до светла точка, блуждаеща, после са разду в образ на настоящето: Лиан лежеше в стаята си и сънуваше Преданията на аакимите.

Каран не смути съня му. Съсредоточи се върху предстоящото. Боеше се от Тенсор. Ако той знаеше, че тя има нещо общо с Огледалото, щеше да я прекърши. И после щеше да си присвои Огледалото и да го използва. Пак стигна до ужасния сън за унищожението на Шазмак. Но много преди това тя щеше да е мъртва заедно е Лиан… нейния Лиан. Позволи на необуздания страх да се просмуче в нея; сякаш я деряха с нокти отекващи беззвучни писъци.

Пак насочи мислите си към Лиан. Неговите сънища се преобразиха — той също бе изправен на съд пред Тенсор и се боеше, но това беше нормална уплаха, а не безименният ужас, който бе призовала тя. Каран му прати своя образ, сетивата им се смесиха и Лиан я засънува. И тогава тя вплете в ужаса си разказ — правдив, освен в една мъничка лъжа.

„Мейгрейт ме поведе към Физ Горго — изтъкаваше Каран историята си, — защото се нуждаеше от връзка с човек, който има усета. Тръгнах с нея, без да знам какво търси, научих само, че е древна реликва, а дори когато видях предмета, не го познах, а тя не ми обясни нищо. При езеро Нийд дадох Огледалото на друг човек и побягнах на север за отвличане на вниманието. Чак седмици по-късно узнах, че това е Огледалото на Аакан“.

Лиан преживяваше същото насън. И той беше с нея в ледените води на резервоарите във Физ Горго. Гледаше слисано как Мейгрейт се опълчи на Игър. Заедно с Каран бягаше, обзет от страх, през блата на Орист. А после… лъжата — видя я как дава Огледалото под рушащия се кей на езеро Нийд. Видя и как я предаде водачът, видя безмилостната надпревара с уелмите. Отново почувства нощното й послание в Тулин.

Историята продължаваше. Стояха пред моста в Шазмак. Посрещнаха ги дружелюбно. Лиан мина през всичко това и накрая помнеше, че Каран е била подведена и е дала Огледалото на някого, без да знае какво представлява, а сега се бои и се срамува.

Това беше, повече не можеше да направи. Лиан вече имаше други сънища и Каран остави усета й за него да се свие до точица, скрита в някакво тъмно кътче на неосъзнатото. Вдигна глава. По лицето й се стичаха сълзи. Пръстите и стъпалата й мръзнеха изтръпнали. Изправи се с мъка и се затътри към прозореца. Верижката с малкия амулет се изплъзна от ръката й и падна до масата. Каран се опря на перваза. Скреж покриваше стъклото отвън. Прилошаването вече стискаше гърлото й, игличките на болката боцкаха зад очите й. Звездите се завъртяха пред погледа й и тя се свлече в безсъзнание на нара.