Сянка по стъклото
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сянка по стъклото». Краткое содержание книги:
Лиан се вледени. Този отговор пораждаше поне десетина нови въпроса, но тук нямаше да чуе отговорите.
— Не. Аз попитах какво се случи в кулата след налагането на Възбраната.
— Не те разбирам.
— В кулата имало сакато момиче. Било убито скоро след смърт на Шутдар. Искам да знам кой и защо е убил момичето.
— Предполагаш, че някой е проникнал там незабелязано ли?
Нещо просветна в златистите очи, като че ли Тенсор съзираше нова надежда… или заплаха.
— Да — потвърди Лиан.
— Не мога да ти кажа. Не бях там.
— Но кого да питам? Къде да търся? — възкликна Лиан отчаяно.
— Отговорих на въпроса ти. И само това ще добавя — кой влезе пръв в кулата? Открай време съм убеден, че е някой от кароните, вероятно Рулке, но всички факти от онези дни са преплетени със заблуди. Само трима карони стъпиха на Сантенар. Ако е бил Рулке — иди в Алсифър. Ако е била Ялкара — тръгни към Хависард в далечния изток. Ако пък е бил Кандор, основал някога легендарната Перионска империя, още преди да пресъхне морето, търси изгубения град Катаза насред Сухото море. Това издирване ще те съсухри докрай, каквато си жалка торба кости. Ако имах Огледалото, току-виж, щях да намеря по-добър отговор. Без него нищо друго не мога да ти кажа. Не видях. — Волята му отстъпи за миг, изместена от срама. — Не бях там!
Селиал стана.
— Летописецо, ти чу какъв е ключът към разгадаването на тайната. Не се знае кой е влязъл или какво е намерил там, нямаме друго за казване. Чухме и преценихме думите на този свидетел и те са правдиви. Заседанието свърши.
Въпреки туловището си Тенсор се спусне по стъпалата като пантера. Жълтите му очи приковаваха Лиан.
— Ще си платиш стократно — изръмжа, врътна се и излезе.
— Благодаря ти, че се изправи срещу него заради мен. — Каран го хвана под ръка. — Ще ми се обаче да не го бе направил. Сега имаш враг, който нито забравя, нито прощава.
Раел ги придружи до покоите им. След като бе употребила дарбата си, на Каран й беше по-зле от всякога. На нищо не беше способна, освен да легне и да затвори очи. Лиан не го свърташе на едно място, вълнуваше се въпреки опасността и незадоволителния отговор на Тенсор.
— Какво ли правят сега? — подхвърли, както крачеше напред-назад.
— Спорят за мен — отвърна тя отпаднало. — Постигнахме победа, но не е достатъчно. Тенсор никога няма да се примири. Ако разправията се проточи, ще ги склони. Синдиците обаче отсъдиха, а те не променят лесно решенията си. Сега излез.
Лиан отиде в другата стая и седна в мрака да обмисли наученото. Първият влязъл в кулата можеше да е бил карон. Огледалото може би съдържаше отговора. И ако е бил карон, отговорът може би беше скрит в някой от величествените им градове, изоставени отдавна и отдалечени на огромни разстояния.
Ако знаеше къде е Огледалото, щеше да го блазни идеята да се споразумее с Тенсор. Да му даде Огледалото срещу тайната за Възбраната, която то съхранява. И вероятно би се изкушил преда няколко седмици, но не и сега. Дори заради Велико предание.
Ту едни от спорещите надделяваха, ту други, но мина много време, Тенсор също се умори, обаче най-сетне беше на път да ги убеди.
— Не искам от вас да погазите аакимската чест — каза тихо, — а да смекчите строгостта на нашите правила само веднъж. Навлязохме във време, когато или ще продължим напред и ще се възвисим, или ще изчезнем. Падна ни се шанс, за който не сме и мечтали, няма ли да се възползваме?
Смълчаха се, той се взираше настойчиво във всеки от Синдиците. Отговори му Селиал, тъжно и прозорливо.
— Следвахме те, Тенсор, през всички години на покруса след Прочистването. Ти се труди всеотдайно и честно за нас в тези наглед нескончаеми времена, мислеше единствено за величието на аакимите, но не и за своето. Ако не беше ти, може би щяхме да угаснем безследно. Дължим ти този шанс и няма да ти го откажем… но много сме разтревожени. И те предупреждаваме — пази се от гордостта си. Не позволявай да ти отнема разума. Разрешава ти се да представиш всичките си доводи още веднъж.
Единствен Раел сред Синдиците възрази:
— Цяла вечер мълчах, но няма повече да седя тук. Не правете това, умолявам ви. Спомнете си за Питлис. Безразсъдството е нашето проклятие, този път обаче не ще има спасение.
Тенсор му отвърна кротко:
— Ти държиш на честта, Раел, но си толкова близък с Каран, че не виждаш обратната страна на положението. Трябва да направим този избор, без да се поддаваме на чувствата.