Сянка по стъклото
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сянка по стъклото». Краткое содержание книги:
— Каран Елиенор Мелуселда Фърн…
Каран, която се подпираше напълно изцедена, се отблъсна от парапета и изопна рамене. Вторачи се право в очите на Селиал. Лиан й съчувстваше с цялата си душа.
— Ти бе обвинена в измяна. Знаеш наказанието — смърт. Готова ли си да чуеш нашата присъда?
— Готова съм — долетя като ехо гласът й до Лиан.
— Преценихме и твоите думи, както думите на всички свидетели. — Селиал сведе поглед към ръцете си. Лиан не можеше да си поеме дъх. — Отсъждаме, че думите ти са правдиви. Обвинението се отхвърля. Ти си свободна.
Каран въздъхна шумно и се прегърби върху парапета, главата й се наведе. Изглежда, плачеше.
— Не! — кресна Тенсор. — Тя лъже. Съзнанието й трябва да бъде разчетено.
— Не долових нищо нередно — обади се друг от Синдиците и се взря състрадателно в Каран, още един последва примера му. — Немислимо е да разчитаме съзнанието й. Ще навлечем позор и на себе си, и на нея. Не си ли спомняш как тя дойде при нас, каква радост ни донесе и колко тежък е дългът ни към нея заради постъпките на Емант, когато тя живя с нас? Няма престъпление. Държала се е почтено и трябва да бъде освободена.
— Аз пък не желая — начумери се Тенсор. — Тя лъже. Знае къде е Огледалото. Може би презрението й към нас е толкова избуяло, че дори е донесла Огледалото тук. Тя застава между нас и великото ни предопределение. Няма ли да ми позволите да ви поведа към целта?
— Цената е прекалено висока — промълви един от Синдиците.
— Копнежът влияе на разума ти — допълни втори.
— Вече нямаме предопределение — вметна трети. — Задоволяваме се просто да съществуваме.
— Тоест да вехнем — отсече Тенсор. — Аз не се задоволявам с това. Може би претърсването не е било достатъчно усърдно.
— Постарахме се, Тенсор — възрази някой. — Проверихме по няколко пъти всичко, с което дойде Каран.
— А превръзката?
— Ръката й бе гипсирана тук — намеси се Раел. — Аз я превързах.
Аакимът, който му бе помагал, потвърди.
— Може ли да е скрила Огледалото в града?
— Според нас — не. Наблюдавахме и двамата, когато излизаха от покоите си.
— Трябва да претърсим пак. Няма да се съглася с освобождаването й. Нека я задържим тук още един ден, защото има някаква измяна, ако ще и да не я съзирате. По-добре да преглътнем срама. Какво ще кажат Синдиците?
Те се посъветваха помежду си.
— Така да бъде — обяви Селиал. — Ние не доловихме лъжа, но ще ти дадем още един ден. И ако не намериш неопровержими доказателства, тя трябва да бъде освободена. Каран, вече не си под попечителството на Раел.
Тенсор склони глава.
— Както желаете. Ще поговорим по-късно тази вечер.
Понечи да тръгне към изхода, но Селиал го спря.
— Предстои ни да се занимаваме с още нещо — постъпката на Емант. Да ги дебне е непристойно, но да си послужи с Тайното изкуство срещу този безпомощен зейн е непростимо. Ние сме аакими, по-благородни от останалите, но само докато потвърждаваме това с делата си. Не се нуждаем от долно коварство.
— Грешката е моя — отвърна Тенсор с наведена глава. — Прекалих с копнежа си по величието на аакимите.
— Честта ни е твърде скъпа, за да платим с нея бъдещо величие — натърти Селиал. — Повече няма да паднем дотам. Но грешката на Емант е по-голяма. Прекомерна за онзи, който се стреми да бъде един от аакимите, но вече е бил предупреждаван.
Тя изви глава към Емант, но той бе скочил и се разкрещя.
— Огледалото е у нея! Знам, че е у нея! — Протегна ръка към Синдиците. — Дайте я в моите ръце, оставете ме да върша каквото аз реша. И ще намеря Огледалото, изобщо не се съмнявайте. Моите похвати са сигурни. Ще я дера късче по късче, ще смъкна от нея и маската на измамата. И когато кървящата плът се оголи, ще бръкна в още биещото й сърце и ще изкопча истината за вас. Тогава ще ме оцените…
По доскоро безстрастните лица на Синдиците се изписаха ужас и презрение. Видя ги дори Емант. Селиал се обърна към него със студена строгост и думите й прорязаха илюзиите му като рехав воал.
— Нито звук повече! Отнемаме ти всички задължения и отговорности на ааким. Остани или напусни по свое желание, но отсега нататък не означаваш нищо за нас.
Емант нададе изтерзан вопъл. Надяваше се да го възхваляват и наградят, а не да го лишат от всичко, за което жадуваше. Беше смазан и се разтрепери така, че се наложи да го изведат от залата. При вратата се обърна към Каран, в очите му светеше злобата, вкоренила се в душата му. Лиан откри у себе си някак извратено съжаление към него, смесено с безграничен страх от този маниак. Емант обаче отвори уста и избълва такъв поток гнусни оскърбления, че и Лиан който не беше чужд на сквернословието, почти повърна. Със същата внезапност Емант млъкна и се остави да го отведат.