Дребната старица, която наруши всички правила

– Псст! – каза Умника и сложи ръка на рамото й. – Разбих ключалката и сега остава само да изключим алармата. Ще доведеш ли Андерс с товарната количка?

– А проходилките?

– Донесете и тях.

Марта закопча палтото си догоре. Боже мой, колко странно усещане. Сега вече наистина бяха престъпници. Все още можеха да кажат, че са объркали къщата, но след като вземат чувалите с парите, щяха да загазят. Ако някой ги види, това щеше да бъде краят! Все още разполагаха с няколко минути, за да прекратят цялата операция – но не, нали толкова отдавна си мечтаеха за върховното престъпление?

Тя си пое дъх, много дълбоко, и с бързи крачки се отправи към микробуса. Извади проходилката си и направи знак на останалите да дойдат при нея. Андерс излезе пръв и когато стигна до входа на избата, отвори товарната си количка.

– Къде са чувалите?

– Там долу – прошепна Умника и посочи към стъпалата, които водеха към избата. – Приличат на обикновени чували по десет килограма. Донеси ги един по един. После всеки от нас ще вземе по един чувал на проходилката си.

– Ами ако се счупят, както стана с детската количка? – попита Марта.

– Няма, нали не сме ги купили от интернет.

Андерс бързо се спусна по стълбите.

– Надявам се наистина да е толкова способен, колкото твърди Кристина – прошепна Марта.

– На мен ми изглежда достатъчно силен – отбеляза Умника.

– Не е същото – каза Марта.

След няколко секунди от подземието се разнесе пъшкането на Андерс и той успя да вдигне четири чувала наведнъж, преди да се качи обратно по стълбите, като дишаше тежко.

– Аз ще взема три с количката, а ти вземи четвъртия – каза той и сложи чувала в кошницата на проходилката на Марта.

Точно в този момент Марта като че ли забеляза някого в парника.

– Там има някой!

Андерс замръзна.

– Ще се оттеглим бавно към микробуса, все едно не сме го забелязали – каза той.

В този миг сянката от парника се раздвижи и изскочи навън. Привидението се втурна право към тях с протегната ръка, все едно държеше пистолет. Андерс ускори крачка, а Марта и Умника се скриха зад едно дърво. Мъжът ги доближи, но докато прекосяваше моравата, падна.

– Сигурно е стъпил в ямата за компост – предположи Умника.

– Или се е подхлъзнал на някоя ябълка – каза Марта.

„Лигата на пенсионерите“ бързо се изтегли към микробуса, докато Андерс тичаше пред тях с количката. Но беше много тъмно и навсякъде имаше ябълки, количката се удари в нещо и чувалите паднаха от нея.

„Отидоха ни милионите“, помисли си Марта, докато се опитваше да пренесе собствения си чувал до микробуса и дишаше все по-тежко. Десетте килограма тежест притеснително подскачаха нагоре-надолу в кошницата на проходилката й и тя се тревожеше, че ще се изсипят оттам. Ако чувалът паднеше на земята, нямаше да има сили да го вдигне оттам.