Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Как ти се стори Лорлън?
Тя се замисли.
– Изглежда мил човек, но се държи много официално.
Ротан се засмя.
– Да, такъв е той.
Магьосникът отиде в стаята си и се върна облечен с наметало. Сония го гледаше изненадано как се приближава към нея. През ръката си беше преметнал второ наметало.
– Изправи се – каза той. – Искам да видя дали ще ти стане.
Тя се надигна от стола и се изпъна, докато той надипляше наметалото на раменете й. То стигаше почти до пода.
– Малко е дълго. Ще го дам да го скъсят. Засега по-добре се въздържай от пътувания.
– За мен ли е?
– Да. В замяна на старото ти. – Той се усмихна. – Ще ти трябва. Навън е доста студено.
Тя го погледна напрегнато.
– Навън ли?
– Да – отвърна той. – Мислех да се поразходим малко. Съгласна ли си?
Тя кимна и се извърна настрани, защото не искаше той да прочете по лицето й страстното й желание да излезе оттук. Беше прекарала затворена в стаята по-малко от три седмици, но имаше чувството, че са минали няколко месеца.
– Денил ни чака долу.
– Значи тръгваме?
– Да. – И Ротан й махна с ръка, подканвайки я да го последва.
За разлика от предишния път, коридорът въобще не беше празен. На няколко крачки вдясно от тях разговаряха двама магьосници, отляво се приближаваше жена, облечена с обикновени дрехи и съпровождана от две момчета. Всички се втренчиха в Сония с изненада и любопитство.
Ротан ги поздрави с кимане и поведе момичето към стълбището. Сония вървеше бързо след него, като едва устояваше на изкушението да погледне назад. Докато слизаха, пред тях не се появи нито един летящ магьосник. Затова пък долу ги чакаше Денил.
– Добър вечер, Сония – усмихна се той.
– Добър вечер – отвърна тя.
Денил се обърна и с царствен жест махна към голямата двукрила врата, която веднага се разтвори услужливо, пропускайки вътре хладния зимен въздух.
Зад вратата се простираше вътрешният двор – тя го беше видяла, когато заедно със Сери се бяха промъкнали в Гилдията. Тогава беше нощ. Сега над земята бързо се спускаше здрач и всичко й се струваше призрачно и нереално.
Излизайки на улицата, Сония усети хапещия студ. Макар че леко настръхна, тя успя да го преодолее. Навън...
Изведнъж я обгърна топла вълна и въздухът около нея завибрира. Тя се обърна изненадано, но не успя да види нищо, което да е причинило промяната.
– Много е просто – отвърна Ротан на безмълвния й въпрос. – Магически щит, нещо като шапка, която задържа топлото вътре. Можеш да излезеш извън него и отново да влезеш. Опитай.
Сония отстъпи на няколко крачки към вратата и студът захапа лицето й. Когато издишаше, пред устата й се кълбеше пара. Тя протегна ръка и усети как пръстите й влизат на топло.
Ротан се усмихна окуражаващо и й махна да се приближи. Тя помръдна рамене и застана до него.
Вляво от тях се извисяваше сградата на Университета. Сония се огледа и разпозна повечето строежи, отразени на картите на Денил. Погледът й беше привлечен от някакво странно съоръжение, което се намираше в другия край на двора.
– Какво е това?
Ротан проследи погледа й.
– Това е Куполът – каза той. – Преди векове, когато Арената още не е била построена, там са тренирали Воините. За съжаление единствените хора, които можели да видят какво се твори там, били онези, които се намирали вътре, затова учителите трябвало да бъдат достатъчно силни, за да се защитят от случаен магически удар, изпуснат от някой непредпазлив ученик. Ние отдавна вече не го използваме.
– Прилича на заровено наполовина в земята кълбо.
– Така е.
– Как се влиза вътре?
– През подземен тунел. Вратата на Купола прилича на гигантска кръгла запушалка, която може да се отвори само навътре. Стените са дебели три крачки.
Вратите на жилищната сграда на учениците се отвориха. Навън изскочиха три момчета, увити в наметала. Те тръгнаха да обикалят из двора и да палят фенерите. Момчетата ги потупваха с длан и лампите грейваха една след друга.
Щом всички фенери в двора светнаха, трите момчета се разделиха и побягнаха в различни посоки. Едното тръгна обратно към жилищната сграда, второто се изгуби някъде в градината от другата страна на Университета, а третото се шмугна между Банята и жилищните помещения на магьосниците и хукна по кривата пътечка, която водеше към гората.
Денил погледна въпросително приятеля си. Макар двамата магьосници често да се шегуваха един с друг като стари приятели, Сония беше забелязала, че Денил винаги се допитва до някогашния си наставник.